По-малко от година след като жена ми ме напусна, аз вече се бях оженил за нашата съседка. Тази стъпка предизвика буря от възмущение и неразбиране сред децата ми. Те ми обърнаха гръб, въпреки че майка им беше решила да живее за себе си и се беше преместила в чужбина.
Децата ми приеха нейното заминаване като даденост, но не приеха моята стъпка към нов живот. “Татко, как можа да го направиш?” – попита с горчивина дъщеря ми Елена. Тя седеше срещу мен в кухнята, а очите ѝ бяха пълни със сълзи и разочарование. “Елена, трябва да разбереш”, започнах да обяснявам, като се опитвах да говоря спокойно.
“Майка ти замина и нямаше да се върне. Бях самотна и нещастна.””Но може би просто е била уморена от рутината и е искала да остане сама за известно време” – възрази дъщеря ми, гледайки ме право в очите. “Може би тя ще се върне, а ти си изгорил мостовете и си я предал с постъпката си”.
Въздъхнах, усещайки тежестта на думите ѝ. “Елена, майка ти и аз сме обсъждали това много пъти. Тя направи своя избор и аз не можех повече да живея в очакване. Аз също заслужавам да бъда щастлив.” “Но защо този съсед? Това е толкова неочаквано и… странно.”
“Тя беше до мен, подкрепяше ме в трудни моменти. Намирахме утеха един в друг”, отговорих, опитвайки се да предам чувствата си към нея. Синът ми Сергей, който дотогава мълчеше, най-накрая проговори: “Татко, ти взе решението си твърде бързо. Дори не сме имали време да преживеем смъртта на мама, а ти вече градиш нов живот.”
“Разбирам, че това е трудно за вас”, казах аз, чувствайки се виновна за тяхната болка. “Но аз не мога да продължавам да живея в миналото. Искам да продължа напред и да бъда щастлива.” Елена се изправи и излезе от стаята, без да каже нито дума. Сергей я последва, като я погледна студено.
Останах сама в кухнята и си мислех: защо е толкова трудно да обясня на децата си, че всеки има право на собствено щастие? Знам, че те се чувстват предадени, но се надявам, че с времето ще разберат решението ми. Животът ми се е променил и не мога да остана в миналото, дори и заради тях.
