Дъщерята на съпруга ми от първия му брак живее с нас. Мъжът успя да издейства тя да живее с нас половин месец в съда. Сега тя прекарва половината месец при нас, а другата половина – при майка си. Съпругът ми много обича дъщеря си, не чува думата в нея, изпълнява всичките ѝ капризи.
Аз нямам нищо против, напротив, подкрепям го във всичко. С нея също съм в добри отношения, тя е добро момиче. Разбрах, че очаквам дете, и съм много щастлива, че детето ми има такъв грижовен баща. В края на краищата много бащи дори не искат да плащат за децата си след развода.
За нас всичко е наред, ако не е едно нещо.За пореден път, когато се прибирам от работа, намирам отчуждената му съпруга вкъщи. Първия път тя ме пренебрегна, не ми каза нито “здравей”, нито “довиждане”. Втория път измърмори нещо под носа си и седна в кухнята ни за един час.
Бях принудена да остана в стаята си и дори не можех да приготвя вечеря. Неприятно е да я виждам в дома си, още повече че тя се държи като домакиня в моя дом. Никога не съм разговаряла с нея, когато тя води дъщеря ми, съпругът ми я води при нея. Тя му е причинила много болка, не е добър човек е.
Съпругът ми също се опитва да не общува с нея. Говорих със съпруга си за това, той ме изслуша, сви рамене, каза, че ситуацията е наистина неприятна, но няма да забрани на никого да прави каквото и да било. Тя има дъщеря си за половин месец и ако наистина иска да говори с нея, може да я вземе от училище и да излезе с нея.
Не е нужно да остава в нашата къща, нали? Аз самият не искам да говоря с нея, а и не е редно да говоря за това с десетгодишно дете. Не искам да наранявам момичето и да играя ролята на зла мащеха.
Но ми е неприятно от присъствието на тази жена в дома ми, а в моето положение не мога да остана в къщата си нито за миг. Отново разговарях със съпруга си и той просто не иска да се занимава с нея. Какво трябва да направя? Не трябва да я търпя в дома си.
