След двадесет и осем години брак, изпълнен със спомени и съвместен живот, се сблъсках с истина, която преобърна представата ми за всичко. Мъжът, с когото споделях всеки ден, беше непознат. “Трябва да продадем къщата” – внезапно обяви той една вечер. Очите му избягваха моите.
“Да продадеш къщата ни? Защо?” – попитах, без да крия изненадата си. Къщата ни беше пълна със спомени за израстването на дъщерите ни, за всеки техен ден.”Заради синовете ми имат проблеми с парите” – той ме погледна и думите му прозвучаха като изречение.
“Какви синове, за какво говориш?” Сърцето ми се сви. Тогава той ми разказа за останалата част от живота си, за двете си момчета в съседния град, за втората си съпруга, с която се запознал, докато пътувал в “командировка”. Животът ми сякаш се разпадаше пред очите ми.
Чувството за предателство беше твърде силно. “Ти ме лъжеше през всичките тези години…” – думите излязоха от мен, примесени с обида и болка. Стана ми ясно, че не мога да живея по този начин. Събрах нещата си и отидох в празната къща на баща ми, където можех да остана насаме с мислите и болката си.
Имах нужда от време, за да преосмисля живота си и да реша как да продължа напред. “Нека продаде каквото иска и да помогне на синовете си. Не мога да бъда част от тази лъжа” – реших, оставяйки зад гърба си къща, пълна с лъжи и измами.
Разводът беше неизбежен. Не можех да остана с мъж, който живееше двойствен живот, хранейки ме с илюзии за щастие. Тази глава от живота ми се затвори, оставяйки след себе си белези, но и уроци, които трябваше да пренеса в бъдещето си.
