Имам шест деца, но сега живея сама, далеч от всички тях. Най-малкият ми син беше най-близък до мен, но отношенията ни скоро се влошиха и ето каква е причината за това.

На 70-годишна възраст живея сама, въпреки че имам шест деца. Случвало ми се е да си ги представям като своя опора в старостта. Съседката ми Галина, бездетна жена, ми завиждаше.

Сега и двете намираме утеха в компанията на другата, като развенчаваме мита, че децата гарантират общуване и грижи в напреднала възраст.

Двете ми дъщери живеят в чужбина, където се установиха преди десет години, а четиримата ми синове останаха в нашето село, като живеят в къщи, които построиха със скромната помощ на съпруга ми и на мен, разбира се. Сред тях най-малкият ми син, Богданчик, заема специално място в сърцето ми.

Той се роди, когато бях на 45 години, и беше моята утеха. Той дори се ожени за местна жена, за да бъде близо до мен. Жена му обаче се оказа разведена и вби клин между Богдан и братята и сестрите му, а след това и между мен.

Снаха ми го убеди да придобие еднолична собственост върху къщата ми, което доведе до още по-голямо напрежение в отношенията ни. След като преписах къщата на Богдан, другите ми деца се почувстваха предадени, предусещайки, че скоро ще остана без дом заради манипулативната му съпруга.

Разбирайки злата ѝ природа, аз не губя любовта си към сина си. Вярвам, че той няма да ме разочарова. Смятате ли, че постъпих правилно, като поверих имота си само на Богданчик, още повече че нямаше да е толкова трудно да го разпределя между всички?

Related Posts