Когато се омъжих за Васил, вече бях разведена и имах двегодишна дъщеря. Васил, който никога преди това не беше женен, ме увери, че няма проблем, и дори осинови дъщеря ми, като дълги години криеше биологичния си статус. По-късно имахме общ син и се отнасяхме еднакво и към двете деца.
Когато обаче децата пораснаха, забелязах, че Васил предпочита сина ни. Той замина за США, за да печели пари, но като че ли предимно за сина ни. В продължение на няколко години му купи апартамент и дори му подари кола за рождения му ден.Когато се радвах на сина ни, дъщеря ми изглеждаше изоставена.
Тя се омъжи и се премести при роднините на съпруга си и ме болеше, когато я виждах в друго семейство. Реших да взема мерки и заминах за Италия, за да печеля пари.
Васил се надяваше, че ще използвам доходите си, за да построя къщата ни, но аз исках първо да купя апартамент за дъщеря ми. Четири години по-късно имах достатъчно пари, за да ѝ купя апартамент. Когато Васил разбра, се разстрои, защото все още се надяваше, че ще похарча парите за недовършената ни къща.
Когато през лятото и двамата се върнахме у дома, напрежението нарасна. Постоянно спорехме за парите. Васил се чувстваше предаден, смятайки, че аз трябваше да допринеса за общия ни дом.
И все пак, според мен, аз само уравновесявах везните. Той се грижеше за сина ни, а аз – за дъщеря ни. Въпреки това отношенията ни бяха обтегнати и Васил ми предложи да се върна в Италия, за да довършим къщата си. Но струва ли си да предприема тази стъпка?
