След смъртта на съпругата ми се преместих от просторен двустаен апартамент в едностаен.
Но синът ми, след като се разведе и получи попечителство над внука ми, искаше да се премести във вилата, където 65-годишната ми майка живееше от няколко години.
Тъй като не можех да ги настаня в малкия си апартамент, реших, че вилата, която бях купила за родителите си преди много време, ще бъде идеална и за сина и внука ми.
Предложението ми обаче беше посрещнато с отказ от страна на майка ми, което, естествено, силно ме озадачи. Скоро след това разбрах, че от три месеца тя живее в една и съща къща с един вдовец, мой стар приятел.
Разтревожен от решението ѝ да постави новата си връзка над семейството си, научих, че те планират да се оженят, което естествено би могло да изложи на риск имота, който смятах за семейна собственост.
Когато се срещнах с нея, желаейки да защитя семейните ни интереси, тя ме обвини, че отричам щастието ѝ, и ми забрани да влизам в дома ѝ.
Зашеметен и чувствайки се предаден, обмислям съдебни действия, неспособен да приема нейното незачитане на семейните връзки и въздействието на този подход върху сина и внука ми.
