Полина пристига в града, когато започва да учи медицина. На жп гарата тя среща своята съдба – Дима. Той веднага харесва момичето и двамата отиват заедно в университета. По стечение на обстоятелствата Дима също учеше там, вече студент трети курс. След една тежка сесия младата двойка започва да се вижда все по-често.
Излизали по цели нощи, а шест месеца по-късно се оженили. Двамата работеха в един и същи магазин за алкохол, Дима имаше едностаен апартамент, така че живееха щастливо. Но с течение на годините Полина не можеше да забременее. -“Всичко е наред, имаме още много години пред себе си”, успокояваше я съпругът ѝ.
– “През цялото време си нервна, това се отразява и на теб, а ти имаш много работа за вършене”, казваше той.Но едно лято Полина се почувствала напълно некомфортно. Беше твърде горещо, всички бяха досадни, а миризмите бяха дразнещи. Искаше да се махне от града към морето възможно най-скоро, за да се отпусне.
Докато Полина ровеше в гардероба си, намери тест за бременност. Беше изгубила надежда, но реши да го провери за всеки случай, още повече че беше закъсняла. И както се оказа, тя беше бременна! Полина дори подскочила от щастие и същата вечер организирала празнична вечеря, но Дима се прибрал късно от работа.
Тогава Полина вече беше заспала. На сутринта, докато Дима спеше, Полина реши да изпере, а ризата на съпруга ѝ миришеше на чужд парфюм. По врата на съпруга ѝ имало следи от целувки… Когато Дима се събудил, той веднага си признал: – “Искам да имам дете, но с теб не се получава.
Да, намерих друга жена, тя вече има син. А аз мечтаех за син. Дима си тръгна. Полина така и не му каза, че е бременна. Мислеше, че ако го направи, той ще остане с нея заради детето, а не от любов. Така че любовта изчезна. Минаха няколко години.
Синът на Полина спортуваше и денят на състезанието наближаваше. Сутринта отишли в спортния комплекс и синът им заел второ място. Щастлива, Полина и синът ѝ вървяха към автобусната спирка, когато един твърде познат глас извика името ѝ.
-“Полина… Наистина ли си ти, изглеждаш страхотно! А синът ти… той е на толкова години, на колкото сме ние сега. -Да, Дима. Това е твоят син. Но вие предпочетохте друго семейство с чуждо дете. И сега живеете с чувството, че сте се отказали от щастието си.
