– “Дойде наскоро, мислех, че я няма”, казва седемдесетгодишната Нина Алексеевна за единствения си син, “толкова пъти му се обаждах, молех го да дойде на гости, но всичко беше напразно! Понеже бях болна, две години не можех да стана от леглото, а сега едва ставам – само за да отида до кухнята и до банята…
Синът на Нина Алексеевна, тридесет и пет годишният Серхий, е бил любимец на родителите си като дете. Те го разглезвали, доколкото можели. Купиха му всичко, което поиска. Позволиха буквално всичко. Щом баща му го накаже малко, момчето бяга направо при майка си.
И тогава Нина Алексеевна казваше на баща му, че не бива да го наказва – той е малко момче: може да направи всичко. Минало време и този “малък” станал възрастен. Но детските му капризи не изчезнаха. Вместо родители Сергей бързо си намери послушна съпруга мишка. Не много красива, но с непринуден характер – точно за него.
Тя ще направи всичко за него – ще готви, ще пере, ще глади и ще му служи с най-висок ранг, въпреки че самата тя също работи на две смени в трапезарията като готвачка. Той се премества да живее при нея, тъй като тя е наследила апартамента от баба си, макар и стара панелна къща в покрайнините на столицата, но все пак нейна собственост.
Започнах да живея по този начин, първо като събирач на дългове, после ми омръзна, напуснах и в продължение на три години живях под грижите на жена ми. После обаче от време на време отново си намирах някаква работа на непълно работно време. Защо да се притеснявам – жена ми така или иначе ми дава малко пари за разходи.
Започнах да забравям за родителите си – не само че не дойдох, но дори изобщо не им се обадих. Майка ми се обаждаше и казваше: “Серхий, ела тук, баща ти е болен”. Но синът така и не дойде. Баща му починал… Серхий не само че не помогнал на майка си да организира прощаването, но и не дошъл да изпрати баща си в последния му път, като казал, че е болен.
Майка му също започва да се разболява – годините си казват думата. През последните няколко години, когато майка му беше болна, той дойде само веднъж, за да поиска пари за кола. Майка му раздала последните си спестявания – оставила само 20 000 за себе си, за всеки случай.
Сергей знае, че майка му е болна, че трябва да й помогне – или да я заведе при себе си, или да седне при нея, за да купи лекарства и да й помогне да сготви. Но на него не му пука! Нина Алексеевна дълго време търпи това отношение, но после се отказва и разбира, че няма да получи никаква помощ от сина си.
Преди около пет години тя разбрала, че дъщерята на съседите, Оксана, е завършила колеж и работи като социален работник. Тогава Нина Алексеевна решила да се обърне към нея: “Оксана, помогни ми, трябва да ми пазаруваш веднъж седмично и за това ще ти давам по 2000 на месец.
” Оксана разбра всичко – родителите ѝ бяха разказали за отношенията на Нина Алексеевна със сина ѝ. Тя започнала да помага на възрастната си съседка без никакви пари. Тя купува и носи хранителни продукти, приготвя супа или вари картофи. Тя ще приготвя различни каши.
На Нина Алексеевна дори не ѝ се налага да готви. Оксана, умното момиче, прави всичко вместо нея. Тя също така тича до аптеката, ако й трябват лекарства. Когато краката на Тамара Павловна станали много лоши, Оксана помогнала на съседката си да я изведе на двора, за да седне на пейка и да подиша чист въздух.
Тамара Павливна можеше само да стиска главата си с ръце и да говори: “Ако не беше ти, Оксана, със сигурност щях да умра.” А Оксана просто се смущаваше и казваше: “Та вие сте Тамара Павловна, родителите ми ви познават толкова отдавна, че аз така или иначе нямаше да ви помогна”.
Това продължи дълго време. Синът забравил за майка си. Нина Алексеевна решава да направи завещание за апартамента на името на Оксана. Въпреки че момичето не искаше да приеме завещанието – просто не можеше да разбере защо, искаше да помогне на самата Нина Алексеевна; все пак възрастната съседка настояваше.
Когато синът разбрал за завещанието, веднага се обадил на майка си, за пръв път от четири години набрал първия номер, и в гнева си започнал да изказва оплакванията си. Майка му изслушала оплакванията му и спокойно отговорила: “Сине, каквото е заслужил, го е получил…”
