Когато бяхме още в университета, брат ми винаги казваше, че иска да се ожени за чиста жена, която няма да има нищо против сама да му събува обувките, докато той се тръшка на дивана, да му мие краката и да му носи храна на поднос. Имам чувството, че искаше прислужница да бъде негова съпруга, но нека не се съсредоточаваме върху това. Няколко години след този разговор брат ми все пак намери едно момиче, което според него беше идеално за него.
Чудех се коя е тя, затова поканих сладката двойка при мен. Мислех, че ще се запозная със снаха си и ще поговоря малко с брат си… Момичето ми се стори много странно от пръв поглед. В очите ѝ имаше дръпнат поглед. Затова взех три чаши, сложих ги на масата и включих чайника, за да можем да пием по нещо, докато разговаряме.
Тогава снаха ми започна да разглежда чашите и седя така около пет минути. Докато брат ми се хвалеше, че булката му е добра домакиня, тя изведнъж стана и отиде да измие чашите, без да каже нито дума. Брат ми само кимна гордо с глава в нейна посока и каза: “Виж какво злато си намерила, добра домакиня си. Но на мен не ми хареса това, което направи, може би можеше да измие прозорците вместо мен, те също бяха мръсни, нали разбираш.
Предпочетох обаче да си замълча, за да не предизвикам кавга. След сватбата младоженците заживяха в двустайния апартамент, който брат ми беше наел преди сватбата. По това време той вече си беше намерил работа и можеше да издържа семейството си сам, така че на жена му не ѝ се налагаше да работи. Снаха ни беше мълчалива от самото начало и остана такава до края. Дори когато почистваше къщата, не се обаждаше да говори с нас или с приятелките си.
Знаем, че всички домакини обичат тази работа. Един ден реших сама да ги посетя, за да се уверя как вървят нещата у дома. Никога не бях виждал такава дисциплина дори във филмите за армията. Обувките трябваше да се събуват още на вратата, всички гости трябваше да носят чехли за еднократна употреба, в апартамента цареше някаква болнична атмосфера – всичко беше чисто и стерилно, като в най-добрите болници. В пакета имаха дори дистанционно управление за телевизора.
Исках да седна на един стол с възглавница, но снаха ми изкрещя, като каза, че това е декоративно и не може да се седи на него, и измъкна възглавницата изпод петата ми… и защо са ти нужни тези декоративни възглавници, ако не изпълняват основната си функция? Уважавам избора на брат ми и го приемам. В никакъв случай няма да стана причина за семейните им кавги, но прекалената подреденост на снаха ми вече ми лази по нервите.
