През целия си живот си мислех, че знам какво е щастие. 38 години брак със съпругата ми, която беше моята опора, моята светлина в мрака. Но всичко се промени в един есенен ден, когато срещнах Люба – моята първа любов – в нашия град.
Това беше като удар от мълния, който възкреси стари чувства, които мислех, че отдавна съм забравил. “Добър ден, стари приятелю – каза тя с топла усмивка и в този момент усетих, че сърцето ми почти спира. Седяхме в едно кафене и си спомняхме за младостта си, а аз осъзнах колко много все още означава тя за мен.
Когато се върнах у дома, се чувствах разкъсана. Жена ми забеляза безпокойството ми при завръщането ми у дома и ме попита: “Всичко ли е наред, скъпи?” “Да, разбира се”, отвърнах, опитвайки се да скрия истинските си чувства. През нощта лежах буден и мислех за избора си.
Дали да остана в брака си, който ми даваше стабилност и комфорт в продължение на много години, или да последвам сърцето си към Люба, която събуди младежката ми страст? След много нощи на размисъл осъзнах, че не мога просто да напусна жена си.
Любовта ми към нея не беше свързана със светкавична страст, а с дълбока привързаност, с живота, който бяхме изживели заедно, със семейството, което бяхме изградили. “Трябва да бъда честен с теб – казах на съпругата си една сутрин. “Запознах се с Люба.
И въпреки че тя събуди в мен стари чувства, разбрах, че мястото ми все още е при теб.” Тя ме погледна с разбиране и топлина в очите си. “Винаги съм знаела, че ще направиш правилния избор”, каза тя. Този ден направи брака ни още по-силен. Разбрах, че щастието не винаги е свързано с ярки изблици на страст: понякога то е тихото удовлетворение от съвместния живот.
