Майка ми е жена с характер. Преживяла е много в живота си, но никога не съм виждала сълзи в очите ѝ. Когато бях на десет години, а брат ми – на осем, баща ни загина при строителна злополука. Майка ми е обикновено селско момиче, което има девет класа образование, което означава, че няма работа.
И не можеше да разчита на възрастните си родители, защото те също имаха нужда от помощ и подкрепа. Всеки на мястото на майка ми би бил объркан, но тя бързо намери изход и си намери работа. Отначало метела дворове, а после започнала да чисти апартаменти на богати хора.
Спомням си, че се прибираше много уморена, но намираше сили да ни се усмихне и да провери домашните ни. Благодарение на усърдието си майка ми си намери по-добра работа и дори успя да ни осигури образование. Не мога да изразя колко съм ѝ благодарен.
Когато бях на двадесет и четири години, се омъжих и заминах да живея със съпруга си в Германия. Майка ми остана при брат ми. За съжаление годините на усилена работа не минаха без последствия. С напредването на възрастта майка ми получи рани.
В Германия си намерих добра работа и изпратих пари за лечението на майка ми. Наскоро брат ми се ожени. Със съпруга ми не успяхме да присъстваме на сватбата заради работата ни. Три месеца след сватбата майка ми ми се обади. Отначало не разпознах гласа ѝ.
Никога през живота ми не беше звучал толкова тихо и крехко. – “Ан, отведи ме оттук. Когато чух гласове от другата страна на телефона, наистина се обърках. Желязната ми майка плачеше! – “Мамо, какво става? Майка ми каза, че снаха ми се подиграва с нея.
Няма да навлизам в подробности, но това е просто ужасно. Най-лошото е, че брат ми се прави, че не забелязва нищо. Не си направих труда да се обадя на брат ми, а просто купих билета. Трудно ми е да се разправям с някой, който може да е забравил колко много е направила майка ни за нас.
