Преди много години, на първи септември, Васил бърза да приготви закуска за себе си и по-малката си сестра Оленка. Водеше я на детска градина, преди майка му да е станала от леглото след нощната си смяна. На изтощеното ѝ лице все още личаха последиците от празненствата през предишния ден.
На път за училище той откъсна букет астри от градината на съседа. Когато стигнал до училището, съучениците му го посрещнали със саркастични забележки за износените му обувки и липсата на подходящ букет. Катя, момиче от заможно семейство, изпитваше особено удоволствие да се подиграва на скромното му положение.
Унизен и оскърбен, Василий решава да й докаже, че греши. По време на почивката успява да измъкне от чантата на учителката малък червен портфейл. Изпитва чувство на вина, когато открива в портфейла снимка на сина на учителката.
Въпреки угризенията на съвестта си той решава да продължи с плана си, който е продиктуван от спомена за ужасяващия смях на Катя.Той ѝ връща откраднатия портфейл и двамата празнуват, като харчат парите за лакомства в кафенето.
На следващия ден учителката им Тамара Петровна все още не беше забелязала изчезването на портфейла, въпреки че Васил не можеше да се отърве от усещането, че тя го гледа с неодобрение. Тази случка го преследва в продължение на много години.
Двадесет години по-късно Тамара се готвела да отпразнува рождения си ден, когато в дома ѝ дошъл неочакван посетител. Василий, сега успешен адвокат, е дошъл да признае миналите си неблагоразумия и да се поправи. Той ѝ даде червения си портфейл, който сега беше натъпкан с големи банкноти.
Тамара Петровна знаеше за кражбата на Василий още от първия ден: Катя сама ѝ беше казала. Въпреки това тя предпочита да мълчи, надявайки се, че Василий ще признае вината си. Тя изразява облекчението и щастието си, че Василий най-накрая си е признал, въпреки че е минало много време.
Васил ѝ разказал за живота си, за успехите си като адвокат, за смъртта на майка си, за съпругата и дъщерите си, както и за разпадането на отношенията му с бившите му съученици. А Тамара Петровна сподели разочарованието си от живота на Катя, който е тръгнал надолу заради неправилния избор на жених, въпреки богатия ѝ произход.
Обхванат от разкаяние, Василий прекара цялата вечер в убеждаване на Тамара Петровна да приеме парите, които беше спечелил честно. Тя обаче настояла да даде парите на своя съседка, многодетна майка, която имала по-голяма нужда от тях. Васил с готовност се съгласил и дори предложил допълнителна помощ, чувствайки облекчение, че най-накрая е освободен от вината си.
