В едно село, сгушено между горите, живеела възрастна жена на име Нина. Когато излизаше от занемарената си къща, около нея се въртяха спомените за децата ѝ, Питър и Алис, и за покойния ѝ съпруг Матю.
Въпреки че децата вече бяха пораснали и тръгнали по своя път, а Матю почина, без да ги види пораснали, ехото от тях остана. Синът ѝ Петър е дървосекач до 23-годишна възраст, когато градският живот и една млада жена на име Мария завладяват сърцето му.
Разпознавайки добротата на Мария и нейния богат произход, Нина благославя техния съюз.Година по-късно Алиса обявява намерението си да се омъжи. Нина се радва, но се смущава, когато научава, че дъщеря ѝ е избрала Николай, местен вдовец, известен с това, че е изоставил семейството си.
Гневът на Нина е безполезен срещу упоритостта на Алеся, наследена от баща ѝ. Сега домът на Нина беше опустошен. Петро идваше със семейството си на почивка, докато накрая се преместиха в чужбина. Двамата поддържат връзка, като от време на време си звънят и си изпращат пощенски картички.
С настъпването на зимата и наближаването на Коледа отслабналите сили на Нина й пречат да посещава дори църквата. Един ден в дома ѝ се чува силно почукване и три малки деца – децата на Алеся – нахлуват в къщата, за да пеят коледни песни. Последваха ги дъщеря ѝ и съпругът ѝ.
При топлото им посрещане очите на Нина се разшириха и тя оживя, поздравявайки гостите с неочаквана енергия. Звуците от смях, които изпълниха малката ѝ къщичка, донесоха на Нина огромно чувство на радост и удовлетворение и накараха старата ѝ обител да се почувства отново жива.
