Когато се омъжих, родителите ми нямаха пари, за да ми купят сватбена рокля. Те винаги са живели на дъното, а аз по това време нямах работа. Що се отнася до родителите на съпруга ми, само бъдещият ми свекър работеше. Той постоянно пътуваше по работа, но изпращаше вкъщи доста пари, за да може съпругата му да се грижи за къщата и домакинството.
Свекърва ми винаги казваше на сина си, че произхождам от бедно семейство. От друга страна, свекърът ми не се интересуваше от финансовото положение на родителите ми. Всъщност преди сватбата той ми даде голяма сума пари, но ме помоли да запазя този факт в тайна.
Единственото, което поиска, беше да бъда добра съпруга за сина му.Свекърът ми плати цялата церемония, а след сватбата помогна на мен и съпруга ми да построим собствена къща. Когато се родиха децата ни, свекър ми не се грижеше за тях, като казваше, че внуците са най-важното нещо, което един възрастен човек може да има.
За 25 години семеен живот не мога да си спомня нито един епизод, който да не ми е харесал в отношенията със свекъра ми. Преди три години свекърва ми почина. Свекърът ми остана сам. Дълго време той някак си успяваше да се справи с всичко сам.
Дори когато идвахме да го посетим, той казваше, че няма нужда от помощ – справял се е сам. Но сега е болен. Предложихме му да се премести при нас, но той отказа. Единственият вариант беше да помолим съседката ни Стефания да се грижи за него срещу заплащане.
Един ден свекърът ми покани мен и съпруга ми на гости. По време на разговора той призна, че иска да предложи брак на Стефа. Факт е, че тя така или иначе си беше вкъщи през целия ден, беше с него от дълго време и беше станала за него почти като съпруга.
Но тогава у мен се появиха сериозни съмнения. Тъй като познавах много добре финансовото положение на Стефа и децата ѝ, се зачудих дали тази жена не е решила да се възползва от добротата на свекъра ми и да завладее цялото му имущество. Сега дори не знам как е правилно да постъпя.