Когато седях в трамвая, случайно се ударих в нещо под седалката. Беше малка дамска чанта. Отворих я и видях мобилен телефон, портфейл с пари и паспорта ми. Бях изненадана да намеря нещо толкова ценно. В паспорта имаше снимка на красиво младо момиче, което вероятно беше студентка като мен. Реших да се обадя на последния набран телефонен номер, който беше посочен като “брат”. Човекът, който вдигна телефона, беше младият мъж, на когото бях казал за портфейла.
Той каза, че сестра му учи в същия университет като мен и ме помоли да ѝ дам нещата си. Съгласих се, защото така или иначе щях да отида там за втория си курс. През почивката между часовете отидох в актовата зала, където трябваше да бъде момичето.
Видях Олена да седи на предпоследното бюро и я разпознах по паспортната ѝ снимка. Отидох при нея и й върнах чантата. Тя беше много изненадана и благодарна, тъй като парите в чантата ѝ бяха предназначени да платят за цялата година на обучение.
В знак на благодарност Елена ми предложи да ме покани на обяд в ученическата столова. Съгласих се и се уговорихме да се срещнем в два часа. По-късно същия ден издържах изпита си и получих висока оценка. Чувствах се така, сякаш имах щастлив ден; не само бях помогнала на някого, но и бях издържала изпита с отличие. По време на обяда се опознахме по-добре.
Тя беше много умна и интересна и си допаднахме. Поканих я на среща и започнахме да се срещаме. Три години по-късно се оженихме и сега имаме две деца. Никога не съм очаквал, че моята добра постъпка ще доведе до такъв огромен резултат.
