Когато бях младоженка, с годеника ми започнахме да глезим свекърва ми с подаръци. Подходих много отговорно към този въпрос, исках да зарадвам бъдещата си свекърва. И когато станах съпруга и майката на съпруга ми официално стана моя свекърва, не пестих средства и ѝ купих най-доброто.
Предварително помолих съпруга си да разбере какво иска свекърва ми за рождения си ден или за Нова година. И след това отидохме да пазаруваме заедно. Омъжена съм от 7 години и през това време сме подарили на свекърва ми микровълнова печка, кафемашина, прахосмукачка и много други неща за прилични пари.
Когато съпругът ми има рожден ден, тя му дава плик с пари. Но аз не получавам нищо в замяна. Вярно е, много съжалявам, но изпускам един подарък. Тя може да ме поздрави с думи, но не и да ми подари нещо. Не разбирам за какво става дума.
Но възмущението се натрупва в мен. Този път реших да отпразнувам рождения си ден извън града. Със съпруга ми наехме красива беседка край реката и мариновахме месо за барбекю. Исках да видя всичките си близки там. Поканих приятелките си с техните съпрузи, родителите ми и свекърва ми.
Предварително казах на съпруга си какви подаръци бих искала да получа, защото знам, че всички ще се консултират със съпруга ми. Между другото, редно е да кажа, че свекърва ми няма проблеми с парите, затова реших, че този път поне символично ще получа нещо от нея.
Свекърва ми се изправи пред всички гости, започна да ми чете стихотворение от картичката и ми подаде плик. Но той беше празен… тогава свекърва ми каза, че подаръкът ѝ е стихотворение от дъното на сърцето ѝ. Беше хем неловко пред гостите, хем ми беше жал за свекървата, но сега знам, че сама ще й го подаря.
