Винаги ми е било трудно да разбера как майка ми можеше така ясно да предпочете брат ми и децата му пред мен и синовете ми. През целия ми живот беше очевидно, че брат ми е нейният любимец, и това предпочитание се разпростираше върху неговите наследници.
Докато растях, се чувствах студено откъснат от майка си, когато тя обичаше брат ми, дори му подари телефон и отхвърляше моята нужда от него. Тя настояваше, че като момиче трябва да се съсредоточа върху домакинските умения, а не върху безполезни играчки.
Това фаворизиране се разпростря и върху децата ни. Когато синовете ми се родиха, майка ми почти не им обръщаше внимание, дори не ги вдигаше. Стана болезнено ясно, че тя няма да бъде любящата баба, на която се надявах. В продължение на осем години тя почти не ми помагаше в грижите за децата.
Вместо това се обърнах за помощ към свекърва си, което затвърди убеждението ми, че майка ми не обича нито мен, нито децата ми. За разлика от нея дъщерите на брат ми получаваха много любов и внимание от нея. Тя винаги беше готова да помогне на майка им и редовно взимаше момичетата за уикенда, което никога не правеше за синовете ми.
Завиждах на свободата на снаха ми и се чувствах наранена, че собствените ми деца не са толкова обичани от баба си. Безразличието на майка ми не се ограничаваше само до децата. Тя критикуваше съпруга ми по време на финансовите ни затруднения и отказваше да помогне, докато винаги е подкрепяла финансово брат ми.
Вместо това на помощ ни идваха роднини от страна на съпруга ми. Когато спорех с майка ми за това, тя само отричаше и се оправдаваше. Твърдеше, че преди не е имала време за внуците си, а сега синовете ми били “твърде големи” и имали различни интереси от любимите ѝ внучета.
Приемайки ситуацията, се съсредоточих върху това да компенсирам липсата на обич от страна на втората баба, като разчитах повече на свекърва ми за моя съпруг. Разбирах чувствата на децата си, защото и аз се чувствах по подобен начин пренебрегвана като дете.
Питам се само: има ли шанс да поправя тази ситуация в бъдеще? Или е по-добре да приема поведението на майка ми веднъж завинаги?
