Саша и Яна са приятелки от детството си. Ходели са заедно на реката, събирали са плодове и дори са си пишели домашните заедно. Яна се сторила забавна на момчето. Тя имаше изпъкнал нос, златни коси и цялото ѝ лице беше покрито с лунички. На единадесетия ѝ рожден ден те решили да си направят пикник и убедили родителите ѝ. В този ден баща ѝ донесъл от града специален подарък за Яна – жълта рокля на цветя. Тя изненадващо подхождаше на момичето и се съчетаваше добре със златните ѝ плитки. Когато Саша я видя за пръв път, замръзна от изненада.
Докато възрастните подреждаха храната. Саша, Яна и другите деца тичаха наоколо. Една нова, красива рокля привлече вниманието на Женя. Женя беше непослушното момче в техния клас. Най-много от всичко обичаше да дразни другите и да разваля нещата.
Той нарочно взе роклята и я скъса. Яна плачеше горчиво, а Саша и родителите ѝ се опитваха да я утешат. Минали много години. Саша бил отведен в армията. Яна със сълзи на очи обеща, че ще го чака. Детското им приятелство накрая прерасна в истинска любов. През цялата година, в която Саша бил в армията, тя го чакала и не поглеждала към никого другиго. Но когато той се върна, веднага отиде в града и изчезна за няколко дни.
Яна не знаеше какво да мисли, винаги беше нервна. Страхуваше се, че чувствата на Саша към нея са охладнели. На сутринта на рождения си ден Яна се събуди в отвратително настроение, все заради неразбираемата ситуация с любимия ѝ. Но когато се огледа, видя до леглото си ярко оцветена кутия с панделка.
Тя съдържаше абсолютно същата рокля, която беше получила за единадесетия си рожден ден, но в по-голям размер. Когато се втурна в кухнята, тя видя Саша и майка му да пият чай. Момчето ѝ се усмихна топло: -“Хареса ли ти подаръкът ми? Момичето хвърли ръце около врата му и започна да го целува
