Когато съм на 63 години, живея сама в двустаен апартамент и разчитам на оскъдната си пенсия, често се налага да ми помага най-голямата ми дъщеря Светлана. Тя е успешна, купила си е собствен апартамент и сега спестява за кола. Тя е самотна и бездетна, живее добре, но като майка бих искала тя да има собствено семейство.
Тя обаче избягва да говори за личния си живот. Светлана щедро плаща сметките ми за комунални услуги, носи ми хранителни продукти на всеки две седмици и прави значителни покупки за мен. Неотдавна тя ми купи есенни ботуши за 4000 евро – лукс, който не бих могъл да си позволя.
Проблемът възникна на следващия ден, когато най-малката ми дъщеря Зоряна ме посети с трите си деца. Когато видях състоянието на старите обувки на Зоряна, се разстроих и реших да ѝ дам новите си обувки, като планирах да поправя старите.
Светлана се разстрои, когато разбра за това. Твърдеше, че ботушите били предназначени за мен, а не за Зоряна, която трябвало да бъде издържана от съпруга ѝ.
Опитах се да обясня трудното финансово положение на по-малката ми дъщеря, която беше в отпуск по майчинство с три деца, но Светлана сметна, че съм преминала границата. Мисля, че постъпих правилно, като се има предвид, че Зоряна имаше по-голяма нужда от ботушите.
Също така мисля, че Светлана с парите си можеше да помага на сестра си и племенниците си от време на време, вместо да се разстройва за чифт обувки. Както и да е, не разбирам съвсем кой е прав в тази ситуация.
