Наскоро реших да изневеря на жена си. Факт е, че в офиса ни имаше нова служителка – красива, жизнерадостна… Започнах да се грижа за нея, подарявах ѝ цветя, ходех с нея на срещи. Казах на жена ми, че работата е объркана. Когато се прибрах вкъщи след една прекрасна вечер, ме посрещна една мрачна съпруга.
По-късно тя забеляза, че съм щастлив, и веднага заподозря, че нещо не е наред. Веднъж, след вечеря, влязох в спалнята, а Марина, съпругата ми, лежеше в леглото и спеше.Косата ѝ беше вързана на кок и изглеждаше много уморена. Дори нямаше сили да се съблече.
Семейният ни албум беше на нощното шкафче до мен. Тъй като не ми се спеше – нямах търпение да се срещна с любовницата си утре – отворих албума и започнах да го прелиствам. Видях снимки на жена ми. Тя беше толкова красива и жизнерадостна, а щастието ѝ буквално преливаше.
През нощта не можех да заспя. Мислех за жена си, за хахана. Исках съпругата ми да стане същата, каквато беше, когато се срещнахме за първи път. В края на краищата за мен не е трудно да я върна към предишната ѝ същност. В 5 ч. сутринта се обадих на майка ми и ѝ казах, че през уикенда ще заведа децата в дома ѝ.
Докато Марина спеше, ѝ приготвих закуска и ѝ я сервирах в леглото. Тя се събуди и беше много изненадана, а единственото, което можех да направя, беше да се възхищавам на изрусената ѝ коса. А когато й подадох букета, който бях купил час по-рано, тя буквално полетя из стаята.
Беше ми трудно, но прекъснах всякакви контакти с приятелката си. Обещах си, че никога няма да излъжа Марина. Със съпругата ми се разхождахме всяка вечер. После ходехме по кафенета, на кино и разговаряхме на закуска. Колко красива беше станала само за един месец. Върнах си онова палаво момиче, което ме пленяваше с усмивката и неконтролируемия си смях.
