Преди 22 години се преместих в Италия, оставяйки зад гърба си финансови трудности и разбит брак в Украйна. Мотивацията ми беше малката ми дъщеря Юлия.
Първоначално я оставих при майка ѝ, като се мъчех сама да преодолея трудните условия на живот в Италия. Прекарвах нощта по паркове и гари, изпълнен с надежда да дам на Юлия по-добър живот.
След четири трудни години, с помощта на един добър италианец, заведох Юлия в Италия.
Тя се развива добре, ходи на училище, а след това и в колеж. Решен да не позволя на дъщеря си да се сблъска със същите трудности, с които се сблъсках аз, бях щастлив, когато тя се омъжи за германец и се установи в Германия. Също така намерих любовта в Италия, с Роберто.
Но след скорошната му смърт децата му ме принудиха да напусна. За мой ужас дъщеря му хладнокръвно ми предложи да се върна в Украйна, ако не искам повече да работя в Италия.
Безразличието ѝ ме нарани дълбоко, като се има предвид жертвите, които бях направил за нея. Не искам да се връщам в Украйна, майка ми я няма, а старата ни къща е станала необитаема. Съкрушена от неблагодарността на дъщеря ми, сега не знам какво да правя по-нататък…
