Защо се провалих толкова много? Не познавах баща си, доведеният ми баща не ме обичаше. Майка ми ни напусна, когато бях на седемнайсет. “Отиди на село при баба си”, каза ми той, когато майка ми почина. Отидох да уча в кулинарен колеж. Учех за готвач. По време на следването си живеех в студентско общежитие. След като се дипломирах, започнах работа.
Наехме апартамент заедно с един приятел. “Не се разбирах с момчетата. Връзката ни продължи не повече от месец. Попитах приятелите си: “Защо правят това с мен?”. Те казаха, че съм била като отворена книга. В мен няма никакви тайни. Само стафиди. Но един ден имах късмет. Запознах се с едно момче в социалните мрежи.
Всичко започна с кореспонденция, а след това започнахме да се срещаме. Той ми каза, че родителите му не са били бедни хора, имали са собствена ферма и магазин за кебапчета. Фактът, че съм била готвачка, ме превръщал в ценна снаха. Обещали му апартамент, ако се ожени за добро момиче.
Заведе ме в къщата на родителите си за преглед. Свекърва ми продължаваше да ме измъчва за готварските ми умения, искаше рецепти. После ме помоли да приготвя ястията, които умея най-добре. След това опита всичко. Нещо похвали, нещо разкритикува. Но в крайна сметка я задоволих и получихме разрешение да се оженим. Родителите ми купиха апартамент, както бяха обещали. Но това стана, преди да се оженим.
По онова време не му обърнах внимание. Бях на седмото небе от щастие. Започнах работа в техния кебапчийница като готвач. Те не ми плащаха заплата. Даваха процент от приходите на сина си и той ми даваше, но много малко.
През двете години, в които бях омъжена, имах два спонтанни аборта. Първия път свекърва ми само мърмореше, но втория път свекърва ми се разстрои, нарече ме гнила, обвини ме, че съм курва. Съпругът ми подаде молба за развод, а аз ги напуснах в същите дрехи, в които бях дошла. Те не ми дадоха никакви пари. И трябваше да започна отново от нулата, на трийсет и четири годишна възраст. Сега наемам една стая и работя в трапезарията. Животът ми бавно се подобрява. Иска ми се да вярвам, че един ден щастието ще ми се усмихне.
