Няколко години работех в чужбина и накрая реших да се върна у дома, за да посетя семейството си. Прегърнахме се, целунахме се, разопаковахме подаръците и аз реших да попитам: „Къде е майка ми? Оказа се, че майка ми вече не живее в апартамента си, а е наела стая в общежитие.
Това беше решение на снаха ми.Когато пристигнах в дома на майка ми и влязох в стаята, тя не можеше да повярва на очите си и просто започна да плаче. Но нека да започнем от самото начало. Когато завърших следването си, ми предложиха работа в Германия.
Приех. Майка ми ме подкрепи. По онова време живеехме трима заедно: аз, майка ми и по-малкият ми брат. Брат ми все още ходеше на училище, а аз завърших обучението си, събрах си багажа и отидох на работа. Рядко се свързвах със семейството си, защото не живеехме много добре и нямахме компютър с интернет вкъщи.П
онякога им се обаждах, за да ги попитам дали са добре. Такива обаждания бяха много скъпи за нас, затова рядко си говорехме. Минаха няколко години. Аз работех в Европа, брат ми порасна и завърши училище. След като завърши училище, той доведе вкъщи едно момиче и каза, че ще се ожени за нея, защото по това време неговата Маша вече беше бременна. Разбира се, майка ми даде благословията си.
Беше трудно да преживея такава раздяла, но благодарение на работата и всички трудности, които трябваше да изтърпя, станах много по-силна и уверена жена. Печелех добри пари, но желанието да видя семейството си беше по-силно.
Затова реших да си взема заслужена почивка и да се прибера у дома, за да посетя семейството си.
Племенникът ми вече е на училище, а аз още не съм го виждала. Реших да не казвам на никого за посещението си. Направих изненадващо посещение и донесох подаръци.Когато позвъних на вратата, на прага се появи непознат човек – Здравейте, вие сигурно сте Мария, нали? – Да, а вие коя сте?
Представих се и момичето бързо извика брат си. Прегърнахме се, поговорихме малко и аз попитах: „Къде е мама? Брат ми погледна надолу с уморени очи и не отговори. Тя вече не живее тук – отвърна Маша. Този отговор не ми хареса – Къде е тя?
– В общежитието… – В кое общежитие?За какво говориш? Обърнах се към брат ми с тези въпроси, но той сведе поглед в мълчание – Андрий, можеш ли да ми отговориш? Да, ти дойде тук без предупреждение и сега ни задаваш въпроси. „Отиди при майка си и я попитай за всичко!“ Маша ми отговори рязко.
Не се сбогувах и веднага отидох в дома на майка ми. Когато отворих вратата, видях майка си, която беше отслабнала и изтощена. Отначало тя не можеше да повярва на очите си, а после избухна в плач. След една емоционална среща майка ми най-накрая ми разказа какво наистина се е случило.
Оказва се, че Андрий е довел Маша у дома, когато тя вече е била бременна. Снахата веднага си поделила всички отговорности: тя носела бебето, Андрей работел, а Маша вършела цялата домакинска работа. Това не я разстрои твърде много, защото и преди да се появи Маша, всичко беше по старому.
След това Маша роди и майка ми пое грижите за бебето. Когато племенникът ми порасна малко, Маша каза, че бебето има нужда от повече пространство и собствена стая. Затова Мария намери на майка ми стая в общежитието.Майка ми е доста мила жена, затова реших да се съглася.
Просто не можех да повярвам, че брат ми е толкова спокоен за похвалното поведение на жена си! Няма да търпя подобно отношение. Двамата с брат ми притежаваме апартамента наполовина, затова реших да им предложа да купят моя дял. Веднага се качих в едно такси и заминах за тях
– Този апартамент е наполовина мой, така че ще откупите ли моя дял? – Ти си нагъл! Не си бил тук от години, не си помагал на майка си, а сега искаш пари! Къде е състраданието ти?“ Попитах ги отново: „Вие ли ще го купите, или аз ще го продам на други? Реших да им дам малко време да помислят и отидох в дома на майка ми.
Вечерта те се върнаха при нас и Маша каза: „Ако ни искаш пари, ще трябва сам да отгледаш сина ни! Тогава разбрах, че те изобщо не искат детето – бяха готови да го дадат на всеки. Реших да не давам нищо и да дам своя дял на брат ми, но те искаха завещание от детето.
Така и направихме. След това бързо събрахме багажа и аз заведох майка си и племенника при мен в чужбина.Няколко месеца по-късно Андрий ни се обади и каза, че Маша го е напуснала и е отишла при друг мъж. Той беше много разстроен и каза, че е останал сам.
Реших да го поканя да се премести при мен, защото той ми беше брат. Андрей нае апартамент и се премести при мен, за да прекарва повече време със сина си. Какво бихте направили на мое място? Щяхте ли да се откажете от своя дял от апартамента?
