Анна се омъжила, година по-късно им се родило дете, живели добре, а после съпругът ѝ си събрал нещата и казал: „Грешката ни беше, че се запознахме твърде рано, съжалявам, но срещнах една жена, искам да живея с нея до края на живота си!“.
Той си тръгнал, оставяйки след себе си само наетия апартамент; оставали две седмици за плащане. Детето по това време беше на три години, но кой щеше да им даде място в детска градина; не бяха от този град, нямаше достатъчно свои, а и нямаха разрешение за пребиваване.
Анна не се отпускаше, отиваше да раздава листовки и за сина ѝ беше добре да диша въздух; минаха две седмици и хазяинът каза, че утре е крайният срок и трябва да плати; Анна не можеше да си го позволи.Наемодателят ги изхвърлил и се оплакал на надзирателя, а синът на Анна бил отведен, шепнела му, докато си тръгвала: „Съжалявам, сине, много те обичам, непременно ще те взема обратно, не се притеснявай: мама няма да те остави!
Анна прекарала нощта на улицата, спестявайки всяка стотинка; яла веднъж на два дни и успяла да спести пари за билет, но решила да си купи телефон и да се обади на родителите си (чуди се защо тази мисъл не ѝ е дошла по-рано); баща ѝ излетял същия ден; Анна стояла на летището и го чакала; когато баща ѝ видял Анна, бил шокиран: била слаба, сива, дрехите ѝ били мръсни.
Таткото беше наел стая в хотела, но не пуснаха Анна да влезе; баща ѝ я увери, че всичко е наред, и въведе дъщеря си вътре. Изпрати я до банята и сам поръча вечеря. Анна излезе от душа и веднага се нахвърли върху храната; баща ѝ я гледаше, по лицето му се стичаха сълзи, а мозъкът му произвеждаше образи от детството ѝ.
Беше я видял за първи път, беше мечтал за дъщеря и сега Анюта беше направила първата си крачка, първата си дума – татко. Анюта бе преминала от неудобно дете до блондинка, после детска градина, училище и сега матура; неговата красива дъщеря, русата красавица, институтът и мошеникът.
„Анюта, или той, или семейството, ако отидеш с него, можеш да забравиш за нас!“ Анюта затръшва вратата. А четири години по-късно й се обаждат по телефона: „Татко, помогни ми!И сега любимото му момиче седи там, цялото кльощаво и яде храна, сякаш никога през живота си не е яло.
Анюта разказала на баща си за всичко и той се втурнал към сиропиталището, после отлетял, върнал се с всички необходими документи и взел внука си.
Анюта и синът ѝ се върнали вкъщи с бащата. но бащата многократно летял към злополучния град, а синът на Анюта по необясним начин получил квартира. Анюта си мислеше, че баща ѝ го е купил, но той беше платен от бившия ѝ. Баща ѝ много се страхуваше от него и се съгласяваше на всичко.
