Майка ми беше несправедлива, когато раздели наследството си. Тя преписа цялото си имущество на сестра ми с аргумента, че щяла да изживее последните си години с нея. Разбира се, от това ми стана лошо. След това се скарахме. Наговорих много неща на младини и глупости, затова реших да напусна и се преместих в съседен град.
Там срещнах Наташа. Скоро се оженихме. Започнахме да живеем с родителите ѝ. Те ме приеха много радушно, сякаш бях техен собствен син. Много се привързах и към свекървата и свекъра си. Те са много мили и интелигентни хора. След това започнах работа и спестих малко пари.
Построихме голяма, уютна къща с достатъчно място за всички. През този период любимата ми жена забременя. Роди ни се прекрасна дъщеря, която беше кръстена на месеца, в който се роди – Мая. Живеехме много спокойно. В продължение на много години съпругата ми ме убеждаваше да се помиря със семейството си, но аз не се съгласих.
Бях много обиден. Не си бяхме говорили от двадесет и пет години. Тогава се случи едно нещастие. Свекърва ми почина. Наташа го прие тежко и аз също бях тъжна. Катерина Николаевна стана моя втора майка. Когато охраната свърши, Наташа ми каза: “Да загубиш семейството си е страшно.
Няма ли да съжаляваш, ако никога не се сдобриш с майка си?” Тогава се съгласих с нея. Купихме малко лакомства и отидохме в селото. Бързо намерих къщата, в която съм израснал. Само една странна жена ни отвори вратата. Когато започнахме да я разпитваме, тя каза, че е купила тази къща преди много време, а бившият собственик живеел в къщата отсреща.
Трудно било да я наречем къща. По-скоро приличаше на навес. Майка ми живееше в много лоши условия. Сестра ми продаде къщата и замина за чужбина. Стана ми жал за майка ми, затова я прибрах. Тя ми се извини и се помирихме.
