Елия, както всички момичета на нейната възраст, мечтае да се омъжи за богат принц. И ето я тук, между уроците и вечерната работа, мечтаеща за щастлив и богат живот. Работеше като администратор в ресторант във вечерната смяна. Въпреки че майка ѝ изпращаше пари всеки месец, тя никога не можеше да разполага с твърде много пари.
Искаше да си купи нова чанта и сандали, затова си намери работа. Тя разбра, че трябва да учи усилено и да работи здраво, за да намери своето място в живота. Но никой не ѝ забраняваше да мечтае за богат принц. Но досега не беше имала голям късмет с принцове.
Всички около нея бяха просто поредните ученици от селото. Имаше няколко момчета, които харесваше, но все още не се беше случило нищо сериозно. Братът на приятелката ѝ, Максим, също я ухажваше.Той никога не губи надежда и й изпраща бележник, кутия шоколадови бонбони или значка чрез сестра си.
– “И така, какво не ти харесва в брат ми? Тя сви рамене и замълча. Как можеше да обясни на приятелката си, че иска сватба като от приказките, собствен апартамент, кола? Срамуваше се да говори за това дори с близката си приятелка, защото не това е истинската любов.
Но Елия разбра какво е любовта, когато за първи път видя Андрий. Той беше с осем години по-голям от нея, караше хубава кола и винаги беше заобиколен от момичета. Тя видя Андрий за първи път в ресторанта, в който работеше. Беше любов от пръв поглед и тя се влюби в него веднага, без да знае, че той кара скъпа кола и оглавява компанията на баща си.
Нямате никакъв шанс. Той си има годеница – каза Оля, когато тя й каза как се чувства. Оля го познаваше, той поправяше колата си при Макс. Така че Макс се оказа удобен. Оля обеща да ги запознае. Напразно Оля не вярваше, че това ще се получи.
Започнаха бурен романс, тя отблъсна всички момичета, но той нямаше булка. Само дъщерята на техните приятели искаше да се омъжи за Андрий. Родителите на Андрий не бяха доволни от Елия, но не му противоречаха. Освен това Елия беше скромен, възпитан и интелигентен.
Елия се влюбва в свекърва си, тя се превръща в модел за подражание. Сватбата е била всичко, за което е мечтала. Бързо се вписала в семейството. Те решили да не отлагат раждането на дете и искали бебе още от първите дни. Минава една година. Но бременност не настъпи.
Думите на лекаря й прозвучаха като присъда. По целия път до вкъщи Елиа мислеше как да каже на Андрий. Тя много го обичаше и се страхуваше да не го изгуби. Не ѝ се налагаше, тъй като лекарят беше казал на свекърва ѝ, че тя никога няма да има деца.
Свекървата не се отказвала, а й уреждала срещи за всякакви процедури. Андрей каза, че я обича и че това не е причина за развод. Годините отлетяха. На приятелката ѝ се роди дете. Оля я помолила да стане кръстница на бебето. Бебето беше толкова прекрасно и колкото повече се грижеше за него, толкова повече искаше да има деца.
Отначало съпругът ѝ я утешаваше, но после се умори, първо се премести в съседната стая, а след това започна да прекарва все повече нощи при родителите ѝ. Така те започнали да се отдалечават един от друг, без дори да го забелязват. Новината я удари като гръм от ясно небе.
Оля и съпругът ѝ бяха претърпели катастрофа. Първото нещо, което си помислила, било, че бебето е добре. Бебето беше добре, то си беше у дома с баба си. В един миг любимият ѝ кръщелник се превърна в суров. Тя убеди Андрий да се грижи за Коля. Той нямаше нищо против, стига тя да се чувстваше добре.
Оказа се, че Максим е взел племенника си да живее при него. Тя взе адреса му и отиде да го види. Смятала, че ще успее да го убеди да ѝ даде детето. Макс категорично отказал да върне бебето. – “Макс, скоро ще се ожениш и тогава ще имаш собствени деца, дай ми бебето.
– “Няма да има сватба, Ели, годеницата ми отказа да отглежда чуждо дете. Ожени се за мен, ще го отгледаме заедно. Винаги съм те обичал.” “Макс, за какво говориш?” – тя беше объркана. Прибра се рано, съпругът ѝ не мислеше, че ще се върне толкова скоро. Той не беше вкъщи, тя отиде в спалнята и намери копринена нощница, която лежеше на пода.
Тя се втурна в кухнята, а на масата имаше две чаши. Сега всичко имаше смисъл: чести бизнес пътувания, нощувки при родителите ѝ. Тя си затваряше очите за всичко това и дори не навлизаше в подробности. Това беше съдба! Мечтата на Макс се е сбъднала, а любимата му жена е до него. Сега те ще отгледат племенника си заедно в едно пълноценно и любящо семейство.
