Айра се събуди рано сутринта напълно изтощена. Миналата седмица беше чакала уикенда, за да си почине най-накрая, но не се получи. Свекърва ѝ я помоли да ѝ помогне във вилата. В резултат на това Ира беше още по-уморена, отколкото от работата си в офиса.
На сутринта усещаше болки в тялото си, главата ѝ трудно се вдигаше от възглавницата, а цялото ѝ тяло сякаш я болеше. Айра разбра, че е болна. Това беше често срещано явление за нея – боледуваше от силна умора. До нея лежеше безразличен мъж. Айра така и не разбра в кой момент от живота ѝ любимият ѝ човек е станал чужд за нея.
Тя го помолила да заведе сина ѝ на детска градина и да ѝ даде пари за магазина за алкохол. Тя похарчила заплатата си за заем за съпруга си. – Не разбирам какви са тези искания? “Можеш да отидеш в болницата безплатно, но вземи сина си сам, нямам време, закъснявам за работа”, отговорил съпругът ѝ.
Ира събрала последни сили и завела сина си в детската градина. Дори учителката забелязала, че нещо не е наред с Ира, но на съпруга ѝ не му пукало. Когато Ира дошла на лекар, припаднала от изтощение. Лекарите я съживили и се оказало, че това не е просто настинка.
Тя започнала да се лекува и ѝ бил предписан курс от лекарства. Ира се обадила на съпруга си и поискала пари за лекарствата, но той започнал да крещи, че жена му не само не му е приготвила закуска, но и че иска пари твърде рано. Ира разбра всичко.
Тя не искаше да се кара с неадекватен човек. Тихо опакова нещата си и сина си и още същата вечер се премести при родителите си. Това беше последната й капка търпение.
