Забраних на съпруга ми да влиза в кухнята. И ето защо. Той е убеден, че има кулинарен талант. Но това е само негово мнение. Той не е добър готвач. Изучава готварски книги, гледа видеоклипове; аз самата го научих да приготвя някои ястия. Но той не успя.
Договорихме се, че аз ще се занимавам с кухнята, а той с домакинството. Но напразно. Женени сме от почти една година. В началото вярвах, че той може да има кулинарни умения. Той ми казваше какви съставки трябва или не трябва да добавям.
Но после разбрахме, че е аматьор и не може да сготви дори едно яйце. Аз съм добър готвач, но след като се омъжих, ястията ми се оказаха солени или в тях имаше прекалено много черен пипер. В началото не разбирах нищо. Но после ми стана ясно. Веднъж родителите ми ни дойдоха на гости.
Цял ден стоях до печката. Съпругът ми ми помагаше. Пазарувахме заедно. В магазина той взе само онези продукти, които не ми трябваха. Мама и татко бяха пътували дълго време и бяха гладни. Приготвих масата, но когато майка ми опита месото, ме погледна изненадано, а лицето на баща ми се изчерви.
Погледнаха се един друг. Защо има толкова много сол? Тя ме помоли да опитам друго ястие. Оказа се, че е пикантно. Баща ми има проблеми със стомаха и високо кръвно налягане: солените и пикантните храни са противопоказни за него. Мъжът ме погледна с виновни очи.
Веднага разбрах кой е виновен за всичко това. Родителите ми бяха останали без вечеря. Срамувах се пред тях. Опитах се да направя всичко възможно, стоях по цял ден до печката и готвех. Но се наложи да забраня на съпруга ми да влиза в кухнята.
Той все още е убеден, че е страхотен готвач, но аз не оценявам кулинарните му умения. А на мен ми е омръзнало да изхвърлям готовите ястия, защото са или прекалено солени, или прекалено пикантни, или прекалено сладки. Може би той има някакви умения, но определено не и кулинарни умения.
