Тя не е получавала заплата от три месеца и е била принудена да го направи. Сега всички нейни колеги я уважават

Тогава се съгласих да работя вместо колегата си. Поех всички негови задължения, с изключение на основната ми работа. Отдавна мечтаех за увеличение на заплатата и шефът ми каза, че това ще се случи. Беше нов шеф, все още не познаваше никого от екипа ни.

Избраха мен, защото работата изискваше специализиран служител, никой друг не можеше да я свърши. Работих три месеца, не попитах за заплатата си, шефът мълчеше. Не можах да издържа повече и попитах. – “Все още не можем да ви дадем заплата. -Шефът отговори. -Кога ще стане? -Когато има пари.

И тогава търпението ми се пречупи, бях в лошо настроение, също като шефа си, но бяха минали три месеца, не е нормално да оставиш служител без заплата за толкова дълъг период от време. -Тогава няма да има доклад. Няма да видите отчета, докато не ми дадете заплатата. -Къде ще ви взема пари сега? Нима си се побъркал?” – отговори шефът ми.

Между другото, тъй като в началото не бях попитал за заплатата за новите ми задължения, не знаех колко ще получавам след три месеца. – “Колко ще ми дадете?” – намерих време да попитам, току-що бях излязъл от кабинета на Андрей Иванович. Сега нямам време за това. Имам проблеми точно сега. Извадих оригиналните документи, с които бях работил, и ги изсипах всичките на бюрото на шефа си.

-Ще имаш проблеми, ако напусна тази работа. И ще трябва да се справяш с тях сам. Няма кой друг да се справи с това, освен мен. Затворих вратата на кабинета си, винаги бях мечтал да направя това. Беше, разбира се, страшно, никой досега не беше разговарял с него по този начин. Още на следващия ден той си намери колега, мой приятел и колега на непълно работно време.

Тя не можеше да ме помоли за помощ, според заповедта на шефа си. Но задълженията ми започнаха да се проверяват веднага, дреболия след дреболия. Не можах да издържа повече и написах писмо за напускане. Освен това имах две предложения от други места. Спокойно можех да напусна, което и направих. Три дни по-късно шефът ми се обади и ми предложи невъобразима заплата, за да се върна. Но принципът си е принцип. На първо място трябва да се отнасям подобаващо към работата си.

 

Related Posts