Двамата с Иван бяхме в кухнята, когато дъщеря ми се прибра от училище. – Мамо, ключовете ти лежат в коридора, ще ги сложа в чантата си. – Няколко минути беше тишина, а после като гръм от ясно небе. – Как можеш да си представиш това? Мамо, ти си на четиридесет!
Трябваше да помислиш за детето преди това. Всички ще ми се смеят така. Ако не направиш нищо, ще напусна къщата, само го знай.” Сълзите продължаваха да се търкалят по лицето ми. “Ще го направя – каза моята 15-годишна Юлия, – само го знай, ще си тръгна и няма да ме намериш.
Ако баща ми и бабите не ме приемат, ще отида, където и да съм. Осъзнаваш ли какво правиш? Това е срамно! Освен това ще ме накараш да пера памперси и да бутам количка.” Дъщеря ми посочи с пръст по посока на стомаха ми. Изведнъж се почувствах замаяна. 40-годишна съм.
Юлия е дъщеря ми от първия ми брак. Той се разпадна няколко години след нейното раждане. Върнах се с бебето при родителите си. Не, бившият ми съпруг се дистанцира от възпитанието и издръжката на дъщеря си: срещаше се с нея, ходеше на кино, даваше й подаръци.
Не ме покани при себе си – там имаше богата нова съпруга, нейният луксозен апартамент, богати роднини и те не чакаха моето момиче.- “Ще бъде ли чичо Иван мой татко?” – попита петгодишната Юлия – “Като лелята на баща ми Мирослава, която е негова съпруга и моя “резервна” майка?” Какво да кажа?
Няма да бъде баща, Юлия вече си има баща, но ще бъде добър приятел и закрилник. Освен това няма нищо против, че Юлия е там, за разлика от леля Мирослава. “О, дъще – каза тогава майка ми, – искам Юлия да не се чувства по-зле. Отиди при него; сигурна ли си, че Иванов няма да нарани внучката си?
“Той е скромен, добър – каза тя, – щастлив, обича Юлия като своя. Ако има нещо, Иван е първият, който помага. Той свали свекъра ми от четвъртия етаж, когато кракът му беше счупен и асансьорът не работеше, а беше спешно, зъбът на мъжа ми го болеше.” – “Добър човек – съгласи се баща ми, – правилният.”
Юлия беше много приятелска с Иван през всичките 10 години на брака ни, наричаше го татко, оплакваше му се от мен, от учителите, които понижаваха оценките. Винаги правеха нещо заедно… “Защо не родиш?” – попита ме майка ми три години след втория ми брак, рязко, в прав текст, очевидно отдавна обмислила тази тема:
“Иван е страхотен мъж, а Юлия много би искала да има братче или сестриче. Лекарите свиха рамене, времето мина. “Не се притеснявай – каза ми съпругът ми, когато отново стана ясно, че щъркелът няма да дойде отново, – имаме си Юлия. Не се притеснявай.”
И дори не ставаше дума за това, че Иван имаше нужда от собствено дете – аз бях тази, която искаше да роди. С любящ баща, в спокойно и пълноценно семейство.” -Иван: “Преди два месеца бях онемял, представяш ли си? Тестът беше положителен! Съпругът ми се разплака като момче, а нищо, че аз съм на 40, а той е с 3 години по-голям.
Така и стана – спряхме да чакаме и чудото се случи. “Твърде късно е – въздъхна майка ми, – но няма страшно. В днешно време дори първородните деца се раждат по-късно. Много съм щастлива от това. Юлия ще напусне дома си след няколко години и ти няма да останеш сама с Иван.
Щастлив ли е той? Разбира се, че е! Не казвай още на Юлия, нека мине първото тримесечие. Малко значение има… ще ми кажеш по-късно. Мамо – извика дъщеря ми от вратата, – ключовете ти паднаха от чантата? Върнах ги обратно.” И в следващия момент, бледа и с кръгли очи, тя се появи на вратата на кухнята, където със съпруга ми заедно белехме картофи.
Дъщеря ми държеше картата ми, онази от чантата… Тогава излязоха тези думи. И истерия, и сълзи. Главата ми се въртеше. Видях как лицето на съпруга ми посивя, как раменете му се свиха… “Може би трябва да поговорим с нея?” Майка ми беше разстроена: “Е, тя е тийнейджърка, бунтува се, ревнува… Може би ще разбере с времето.”
– “Трябваше да я накажеш – промърмори баща ми, – а не да й духаш наведнъж.” – “Не знам – обади се бившият ми съпруг час по-късно, Юлия му се оплака, – това е твоя женска работа. Аз не знам. Но трябва да родиш, защо да я слушаш?” Бившата ми свекърва ми каза ясно и рязко по телефона:
“Недей да мислиш за това, недей да мислиш да се съгласяваш с едно глупаво момиче! Тя не се е възпротивила, когато Мирослава е родила сестра си. “Да, ще я приема, ако дойде, няма да я изгоня. Но бях изненадана от жена, от която очаквах най-малко подкрепа.
Здравейте – гласът от другата страна на телефона ми беше непознат, – аз съм Мирослава. Исках да ви кажа какво… да позволите на Юлия да остане при нас. Тук тя ще се успокои и ще разбере, че да имаш сестра или брат изобщо не е страшно. И определено трябва да задържите детето.
Дъщеря? Тя отиде при баща си и затръшна вратата. “Всичко е наред, той ще се успокои. Обичам ги. Всички. Цялото ми огромно семейство: дъщеря ми, Иван, майка ми и баща ми, фриволният ми бивш, строгата му майка и дори арогантната, непозната Мирослава, както си мислех, и нероденото ми бебе, за което всички те гласуваха.
