Омъжих се веднага след университета и, ако трябва да бъда честна, не знаех как да правя почти нищо по отношение на домашните задължения. Но се опитах да се науча. Родих две деца едно след друго. И децата, и цялата домакинска работа бяха върху мен.
Съпругът ми е добър, но винаги е на работа и вкъщи и изобщо не ми помага. Роман умее само да изтъква грешките ми, вместо да изведе децата на разходка, докато аз върша нещо вкъщи. Но на съпруга ми никога не му е хрумвало, че и аз се уморявам и нямам време да изпълнявам задълженията си както трябва.
Една сутрин Роман стана без добро настроение. Това му се случва доста често. Изглежда, че мъжът преминава през криза на средната възраст.Тениската му, която бях изпрала предния ден, беше все още непокътната. Не я погледнах. Просто го свалих и го сложих в шкафа.
А на сутринта той ме развесели, като каза: “Прането вероятно не е твоето нещо. Нито пък готвенето. Защо тогава да си правя труда?” – Между другото, това беше казано на много висок глас. Преди това щях да плача половин ден, защото е много неприятно да чуеш това от близък човек.
Но сега реших да постъпя по различен начин. От този ден нататък просто спрях да пера. И готвенето. Изобщо не. Логиката ми е проста до безобразие. Първо, готвя вкусно. Всички го харесват, освен Роман. Защото той не знае какво иска. Ако му изпечете пайове, той вдига нос.
Палачинките също не му допадат и така нататък. Второ, за да не се изпират дрехите, сякаш трябва да ги изцапате. Но Роман е майстор в това. Поправянето на колата в нова тениска е добре. Много е трудно да я изперете след това. Затова твърденията, че съм лоша, не бяха приети от мен, абсолютно.
Спомних си, че съм жена и затова трябва да се подчинявам на съпруга си. Съпругът ми каза да не пера, така че не го направих. Съпругът ми имаше достатъчно за една седмица. Беше се побъркал. Сам готвеше храната си, а също и на децата. И след сутрешното сбогуване той си тръгва много бързо.
Вечерта той беше сладур. Попита какво има за вечеря. А аз казах, че не знам. Казах: “Роман, реших да те слушам и да не се захващам с нищо, което не знам как да направя. Прането не е моето нещо, както и готвенето.” След почти десетгодишен брак осъзнах, че е важно да цениш себе си при всякакви обстоятелства. И да не позволяваш на никого да ти подритва краката. Дори на най-любимите и близки хора. Това са всички мои заключения!
