Майка ми и баба ми вдъхнаха любов към готвенето още от детството. Обичам да експериментирам с храната и след това да гледам как семейството ми яде моите гозби… Но синът ми преди две години се ожени по някакво недоразумение. Тома не умее да готви нищо друго освен омлети и сандвичи.
Нежно ѝ предложих да се научи да приготвя поне няколко прости ястия. Но тя не искаше да го прави. А дори и да искаше да се научи да готви, в интернет има много видеоклипове, които показват процеса на готвене в детайли.Или, в краен случай, запишете се на курс по готварство.
Но тя отново не знае как да готви и не иска да го прави. Изтича при съпруга си, за да ми се подиграе, като каза, че я притискам. Синът ми и съпругата му живеят отделно. Дори не си помислям да тичам при тях и да им готвя. Те ядат готова храна, която се доставя директно в домовете им.
Не оспорвам, че понякога това е много необходимо. Но те се хранят така всеки ден. Когато се скарам на жена му заради сина ми, той казва: “Мамо, не се меси! “Нямам нищо против!” “За какво говориш? Тогава защо тичаш при мен след работа, а не при жена си с пицата?
И колко харчат за доставка на храна! Това е непонятно! Добре, сега и двамата работят, но когато Тома излезе в отпуск по майчинство? Как синът ще плаща наема и ще плаща за доставката на храна съвсем сам? И как тя ще изхранва детето си? Добре, през първите няколко месеца. А след това?
“Мамо, изобщо не се притеснявам за внуците ти. “С твоя характер ще им носиш храна в подноси”, успокоява ме синът ми. А мама? Тя ли ще остане неумела готвачка? Ти, сине мой, или научи любимата си да бъде умна, или, ако искаш, позволи ми да те науча да готвиш. В края на краищата рано или късно празните ви глави ще разберат, че трябва да готвите сами. Това е и печелившо, и вкусно.
