В съседната къща живее една стара дама и всички я познаваме. В крайна сметка всички в къщата са прекарали детството си тук. Сега някой се е оженил, омъжил се е. Раждат се деца, някои имат внуци. Нашата къща се смята за голямо семейство за жителите.
И всички знаем историята на бабата на Зина. Тя има три деца. Родителите ми разказаха, че баба ми Зина е останала вдовица, когато е била бременна с третото си дете. Съпругът ѝ е загинал в катастрофа. Трябвало е сама да отгледа трите си деца, да ги изправи на крака.
Всяко дете има висше образование.В края на краищата бабата на Зина постоянно работеше с децата си, за да бъдат те умни и да постигнат много в живота. И сега те наистина заемат добри позиции. Но единственото, което баба Зина получава от децата си сега, са парите.
Бедната старица няма нужда от тези пари, защото се нуждае от внимание и общуване с внуците си. Когато е била по-млада, децата ѝ са изпращали децата си при нея. Баба Зина буквално разцъфтяваше, когато внуците ѝ бяха наблизо. Тя се разхождаше с тях, пазаруваше.
Но щом старостта си каза думата и баба Зина вече не можеше да тича с внуците си, както преди, и да прекарва с тях по цял ден, децата я забравиха. Всички помагаме на баба, доколкото можем в квартала. Някой й купува хранителни продукти, някой се разхожда с нея в градината.
Някои хора идват да я посетят и разговарят с нея дълго време, за да не се чувства бедната старица самотна. Веднъж синът ѝ дошъл по някаква причина. Целият квартал му се разсърди. Всеки жител казваше, че децата са станали безразлични към майка си и тя е отегчена.
Порази ни отговорът на сина на баба Зина: “Всички вие нарочно се привързахте към баба, за да можете да получите нейния апартамент. Не можем да си представим как една толкова умна жена е могла да роди толкова лош син.
