Така се случи, че отглеждам дъщеря си сама, откакто тя е на 15 години. Със съпругата ми се разделихме заради нейната изневяра. Дъщеря ми, която знаеше причината за развода, реши да остане с мен. Тя не искаше да се мести при нов мъж. Тя поддържа отношенията си с майка си, но не я вижда толкова често.
Не знам дали разводът ни се отрази на нея или на прехода ѝ, но Мила някак си се оттегли в себе си. Опитвах се да прекарвам колкото се може повече време с нея, да ѝ обръщам внимание, да се интересувам от уроците и делата ѝ, но тя не беше много склонна да контактува, малко ми разказваше.
Един ден се върнах от работа и видях, че някакъв мъж води дъщеря ми вкъщи. Той изглежда като нормален човек, но е много по-възрастен от дъщеря ми, Мила тогава беше само на седемнайсет години. Тя му се усмихва мило и той ѝ казва нещо. Не се приближих до нея, но вкъщи я попитах: – “Кой беше човекът, който те доведе у дома?
От лицето й разбрах, че не е много доволна, че съм ги видял. -Това е Маус. -На колко години е той? -24. -Не ме лъжи. На колко години е той? Тя стисна устни от неудоволствие. – Тридесет, и какво от това? – Как се запознахте с него? – Работи в магазина срещу нашето училище.
-Срещна те и те помоли да дойдеш с него? -Да… -Не искам повече да говориш с него. Мъж, който излиза с младо момиче, не може да бъде достоен човек. -Но татко, ти нямаш право да ми забраняваш да говоря с когото и да било – възмути се тя.
– “Аз съм твой баща, имам право да те спасявам от неприятности и лоши хора. В резултат на това се скарахме малко, тя се обиди от мен и отиде в стаята си. Разбрах, че Мила няма да го остави на мира доброволно, затова на следващия ден отидох в онзи магазин, лично притиснах момчето до стената и го заплаших, че ако още веднъж се доближи до дъщеря ми, ще му отрежа краката.
След това дъщеря ми беше напълно обидена от мен, а съпругата ми се обади с оплаквания и ме обвини, че съм параноик. Тя също казва, че не съм имал право да правя това.
