Бях в шести клас, когато се случи тази история. Тогава в нашето училище дойде едно тихо и непривлекателно момче на име Сергей. Той имаше труден живот – майка му пиеше и постоянно излизаше. След известно време тя е лишена от родителски права и Сергей заживява с баба си.
Той расте умен и спокоен, но се облича скромно и говори лошо.Той веднага беше недолюбван в нашия клас. Най-ярките и най-жизнените от тях наричаха бедняка с имена, а класният ръководител не сметна за необходимо да се намеси.
Тя не се скара на никого и не извика никого – реши да ни извика всички заедно след училище. – “Момчета, казват, че нашият новодошъл е тормозен от по-големите ученици. Мисля, че трябва да го защитите – кой друг, ако не вие?” Това беше брилянтен ход!
Наистина, по-големите ученици му се подиграваха, но дори те се страхуваха от нашите момчета. Момчетата се застъпиха за Серьожа и скоро станаха приятели. Оказа се, че един учител трябва да бъде и психолог. Как според вас е трябвало да реагира учителят?
