Саша, 5-годишен внук, дойде на гости на баба си и дядо си. Той беше много тъжен. Дори бабините питки не го развеселиха. Те започнаха да разпитват Саша какво се е случило: – “Несправедливост. Навсякъде има несправедливост. -Какво става, Саша, някой те е наранил?
-Да, вчера майка ми ме постави в ъгъла и каза, че съм наказана. -Какво направи, за да бъдеш наказан?- “Нищо, просто се прибрах вкъщи с мокри панталони. Дядото започнал да се смее, мислейки, че внукът му си е нацапал гащите. Но не било така, Саша обяснил, че просто се е намокрил в една локва.
– “Какви локви, нали е март, всичко е замръзнало, къде намерихте локвите?” – попита бабата. -Да, близо до нашия магазин. Докато майка ми беше в магазина, аз реших да си поиграя. Когато майка ми видя, че панталоните ми са мокри, тя каза, че ще ги изхвърли.
-Къде другаде можете да видите хора да изхвърлят неща по този начин? Тя не може ли да ги изпере? “Ще й се обадя сега и ще й кажа да ми ги донесе вкъщи, а аз сама ще ги изпера.” – Не, бабо, те са не само мръсни, но и скъсани. Саша ми каза, че е скачал близо до шахтата и е паднал в нея.
Но успял да се задържи на земята с ръце. Един чичо минаваше наблизо и измъкна Саша от шахтата. Докато го издърпвали, панталонът му се скъсал. – “Значи чичо Винен е виновен, че панталоните ми се скъсаха, а не аз. Но мама все пак ме сложи в ъгъла.
– “Какво имаш предвид, в шахтата? Паднахте ли в шахтата?” Баба стискаше сърцето си. – “Измъкна се леко, не бих те натикал в ъгъла току-така”, отвърна дядо. “Е, казвам ти, навсякъде има несправедливост”, отвърна Саша тъжно.
