Съпругът ми и аз имаме собствени апартаменти. Наследих го от родителите си, които ми го подариха при навършване на пълнолетие. Съпругът ми, от друга страна, сам изкара парите си за апартамент. Започнал е да спестява, когато е бил студент.
След това си намира работа в добра фирма и постепенно си проправя път нагоре по стълбата. Успява да си купи апартамент и сега заема добра позиция във фирмата. Имахме спокойна сватба, защото знаем как да пестим пари и да ги харчим за по-полезни неща, и добре, че имаме еднакво мнение в това отношение, и двамата сме икономисти.
В момента със съпруга ми живеем в моя апартамент, защото е по-близо до центъра и ни е по-лесно да ходим на работа. За известно време давахме апартамента на съпруга ми под наем, докато не се появи свекърва ми със собствените си проблеми.
По-точно, проблемите не бяха на свекървата, а на дъщеря ѝ, сестрата на съпруга ми Анджела. Тя се омъжи, но не много успешно. Нямала нищо зад гърба си, дори нямала университетска диплома, а си намерила съпруг, който бил точно като нея.
За какво са мислили, когато са се оженили, не е известно. Но определено не и за бъдещето си. Те са хора на един ден – ако днешният ден е добър, няма нужда да мислят за утрешния. Оказа се, че Анджела вече е бременна.
Преди са наемали апартамент, но сега, тъй като всички пари трябва да отиват за детето, нямат достатъчно пари, за да плащат наема. Затова свекърва ми ги настани в своята къща и се премести в апартамента на съпруга ми. Освен това свекърва ми поиска да ѝ плащаме наема, защото тя плащала наема на дъщеря си със собствени пари.
А с раждането на детето на Анджела свекървата дори предложи да разделим разходите със съпруга на Анджела. Не разбирах защо трябваше да издържаме семейството на Анджела и колко време свекървата щеше да остане в апартамента на съпруга ми
. Защото ние също сме семейство, искаме да имаме дете и ни трябват пари за това. Но не можем да наемем апартамент заради свекърва ми, а тя все още упражнява правата си.
