Наскоро, на връщане от работа, решихме да отидем до супермаркета и да купим свинска кайма. Аз реших да направя зелеви рулца. Моят Свети Николай просто ги обича. Оказа се, че това е огромен пакет. Реших да мина през парка, за да съкратя пътя си.
А нашият парк е стар – няма осветление. Вървях и си мислех: “По дяволите, забравих да запаля нещо”. Изведнъж чувам стъпки зад мен, мисля, че е бегач.”Да излезеш от къщи в това време? Ти луд ли си?”… Този мъж ме настига отзад, хваща чантата ми и се опитва да я издърпа от ръцете ми.
И аз осъзнавам, че всичките ми пари и документи са в нея. Отначало исках да извикам помощ, но после реших да действам самостоятелно: замахнах с чантата от супермаркета, пукнах го по главата и той падна на земята. Не знам защо, но продължих да бия престъпника толкова силно, че той започна да вика за помощ.
За негов късмет полицаите дотичаха, за да чуят виковете му, иначе със сигурност нямаше да спра. Така се озовахме в полицейския участък и един служител ми подаде лист хартия с молба да запиша какво се е случило в парка. След известно време полицаят ме попита.
“С какво си изкарвате прехраната?” -Счетоводител. – “Може би ще дойдете при нас? Три месеца не можахме да хванем този мошеник. Всички се смяхме заедно, а после полицаите ме закараха вкъщи с колата си. Е, поне не ми се наложи да нося пакета.
