Със съпруга ми живеем в столицата, но и двамата произхождаме от регионални, малки градове. И двамата дойдохме в столицата, за да си намерим работа, и се запознахме чрез общи приятели. Като цяло със Семьон си допаднахме веднага и връзката ни беше изпълнена с хармония и любов.
След една година връзка решихме да се оженим, изтеглихме ипотечен кредит за апартамент и заживяхме спокойно и щастливо. Имахме син. Щастието ни беше нарушено от пристигането на свекърва ми. Ирина Николаевна пристигна в столицата, за да се лекува, предписаха ѝ анестезия и тя поиска да живее при нас.
Разбира се, ние не бяхме против тя да живее при нас, тя не беше чужда. Бях я виждал само веднъж в живота си – по време на сватбата ни. Откъде можех да знам, че нейното пристигане може на практика да разруши брака ни? Отначало всичко беше наред, но след това тя започна активно да установява собствения си дневен ред.
Най-лошото беше, че Иля я подкрепяше. “Майка ми е два пъти по-възрастна от теб, щом казва, че боршът трябва да се готви по този начин, значи знае нещо. Слушай я! Аз съм на двайсет и пет години, възрастен съм и не възнамерявам да слушам никого. Често имахме конфликти на тази основа.
Свекърва ми трябваше да дойде само за един месец, но всъщност остана шест месеца. Ние сме на ръба на развода. Не искам да слагам край на брака заради детето. Мисля, че ако Ирина Николаевна ни напусне, всичко отново ще бъде наред. Но тя няма да си тръгне, а аз не мога да я изгоня.
