Неотдавна синът ни се обади от работа и каза, че вечерта ще доведе приятелката си при нас, за да ни запознае най-накрая. Синът ми е на 25 години и е готов да стане мъж, затова се притеснявахме за него. Веднага изпратих съпруга си до магазина да купи хранителни продукти, а аз започнах да оформям косата си, за да изглеждам възможно най-добре пред снаха си.
Съпругът ми донесе хранителните продукти и няколко ястия от любимия ни ресторант. Бяхме много развълнувани, защото всъщност щяхме да се запознаем с новия член на семейството ни, тъй като синът ни беше разказвал много за нея в контекста на бъдещата си съпруга.
И тогава на вратата се почука. Сърцето ми вече беше изскочило от гърдите ми.Съпругът ми отвори вратата и първият човек, който влезе в дома ни, беше момиче на около 4-5 години, с неславянска външност. Трябва да призная, че бях разочарована, защото исках съпруга за сина си без минало, а ето че имах и съпруга, и дъщеря.
Отидохме и седнахме на масата. Елизавета, така се казваше бъдещата ми снаха, веднага започна да се обръща към нас по име и с острия си език забеляза, че на масата има само “боклуци”: “Това свинско ли е? Аз не ям такива мазнини. Трябваше да знаете, че няма да ям това.
Но добре, нека продължим. Видях, че не само аз съм почервеняла: съпругът ми едва държеше ръцете си. Цяла вечер с мъжа ми се преструвахме, че Лиза не ни е неприятна. Към края на вечерта дъщеря ѝ се приближи до нас и попита как може да ни нарече.
“Това е абик, а той – посочи момичето към мъжа ми – е бабаи.” “Това е – не можа да се сдържи съпругът ми, – достатъчно ми е! В моята къща няма да има мармоти. Наемете си къща и се наричайте, както си искате. “На вашата възраст не е препоръчително да се притеснявате по този начин – каза Елизабет и на двама ни спокойно, – това е просто начинът, по който говорим.
Лиза се приготви, събра дъщеря си и те тръгнаха, последвани от сина ни. Оттогава той не се е връщал и не отговаря на телефона. Разбирам, че синът ми я обича, но не може ли да види какво дръзко момиче си е избрал?
