Откакто се помня, винаги съм искала да имам сестра. Тя щеше да бъде най-добрият ми приятел, някой, с когото да разговарям, някой, с когото да клюкарствам. Като ученичка разбрах, че имам полусестра от страна на баща ми. Но баща ми не искаше да говори за нея…
Бях вече омъжена, живеех отделно, имах две деца, когато един ден гинекологът, когото посещавах, ме попита: “Имате ли роднина на име Катерина? Просто фамилията ви е толкова рядка. А ние с Катя сме учили в един и същи университет.
Така разбрах, че сестра ми е лекар и за годините, през които е учила в медицинското училище. Онкологът не можа да ми даде телефонния ѝ номер или каквато и да е друга информация. Тя не знаеше. Но интернет и социалните медии съществуват. Решително започнах да търся сестра си.
Започнах да търся завършилите медицинския факултет там. Попаднах на приятел, който е учил през същите години като Катя. Тя й разказа всичко, което знаеше. Оставила телефона си с молба да го даде на сестра си. Дълго време чаках обаждането на Катя, но то така и не дойде.
Един ден получих обаждане от непознат номер. “Здравейте, говоря ли с Кристина?” – попита жената. Да, това съм аз. Изненадах се. – Аз съм Катерина. Вие дадохте телефонния си номер на моя съученичка, като я помолихте да ми се обади… Същия ден с Катя се запознахме.
Веднага я поканих в дома си, но тя настоя да се срещнем насаме и да поговорим на спокойствие. Заседнахме в едно кафене в продължение на четири часа. Не можехме да спрем да говорим. Съпругът ми ни се обади и се зачуди къде съм изчезнала.
С Катя се уговорихме, че на следващия ден ще дойдат при нас със съпруга и децата си… Така се сдобих с една по-голяма сестра, с която сме много приятелски настроени. Ние сме приятели със семействата. Често прекарваме времето си заедно на открито. Катя е моята суперсестра. Наистина съжалявам, че не я познавам от по-рано.
