Родителите ми купиха апартамент, когато бях на 16 години. Обещаха да ми го дадат, когато се омъжа. От осем месеца сме женени, но родителите ми не бързат да пререгистрират апартамента. Чакахме осем месеца, но търпението на Дима се изчерпа и той поиска да говоря с родителите ми.
На следващия ден отидох при тях и им напомних за обещанието им, на което те само отговориха с неудоволствие, че не трябва да се надявам на бърза пререгистрация на апартамента на мое име.
Родителите ми казаха, че всички ще се чувстваме по-сигурни, ако апартаментът бъде пререгистриран на името на баща ми, защото след него аз така или иначе ще получа апартамента: аз съм единственият наследник, а Дмитрий не е сигурно какъв човек ще се окаже, така че не бива да му се доверявате на сто процента.
Съпругът ми ме притиска. Казва, че трябва да пререгистрираме всички документи и да заживеем спокойно в този апартамент, или да спестим за първоначална вноска и сами да си купим ново жилище. Съпругът ми е против да живее в жилище, в което е “никой”, както обича да казва.
А аз не разбирам защо трябва да пестя от всичко и да спестявам за нов апартамент, ако вече имам такъв! Вече се разкъсвам между родителите си и съпруга си. Разбирам и двете страни на конфликта, но като че ли никой не иска да ме разбере. Не знам докъде ще доведе този жилищен проблем, ако не спрем навреме и страните не направят компромис.
