Жена ми трябваше да излезе от болницата преди час, но все още я нямаше. Днес е дългоочакваният ден на изписването, когато най-накрая ще мога да отведа Елена и детето ни у дома. Много съм щастлива, детето е много желано и дългоочаквано за нас.
Почти една година се опитвахме да имаме деца, но не успяхме и тогава се случи чудото. Елена роди здраво и красиво момиченце. Започнах да набирам номера на съпругата си, но тя не отговори. Тогава станах и отидох в отделението. Когато наближих отделението, чух силни шумове.
Веднага разпознах гласа на жена си и ускорих темпото си. Там Елена вече спореше със сестра ми: “Разбираш ли, че не съм глупава?!” – крещеше съпругата ми, – “мислиш ли, че не мога да разпозная детето си? Това определено не е моето дете, ти си направила грешка. Обадете се на главния лекар!
Когато Елена ме видя, ми обясни, че бебето ни се е родило без коса и с друго лице, а сега са го взели и са донесли друго бебе. Не разбирах как е възможно да се е случило такова объркване. Скоро главният лекар дойде да предаде бебето и след като го прегледа, се оказа, че е момче.
Скоро след това съпругата ми се извини, че сестра ми е объркала момчето, което е трябвало да бъде отведено в сиропиталището, с дъщеря ни. Скоро детето беше върнато при нас. Със съпругата ми неволно започнахме да мислим за момчето, което майката беше изоставила.
След като обсъдихме добре ситуацията, решихме, че ще вземем бебето с нас. Оказа се, че съпругата ми е родила едно дете, но ние се върнахме у дома с две.
