Със съпруга ми дълго време спестявахме, за да купим апартамент за сина ни. Купихме го и го регистрирахме на мое име, за да можем да изненадаме сина си, но той не знаеше нищо предварително. На 24-годишна възраст синът ми се ожени.
Изборът му не ни хареса веднага, но със съпруга ми не застанахме на пътя им и дадохме на сина ни свободата да избира. Скоро след това той и съпругата му се преместиха в апартамента, който им беше подарен като сватбен подарък. Бях толкова горда с нас!
И видях, че съпругът ми също е щастлив да даде на сина си апартамент, при това двустаен.С течение на времето снаха ми само ни разочарова все повече и повече. Надя беше ужасна домакиня. Не знаеше какво означава да се пестят пари и не искаше и да чуе за работа.
Надя чакаше да ѝ предложат работа, на която да не се налага да работи усилено и да ѝ плащат само за хубавите ѝ очи. Когато със съпруга ми намекнахме, че Надя може би иска да си намери работа, тя каза, че вече търси, но, разбира се, не търси нищо.
Знаех, че снаха ми ходи в козметичен салон веднъж седмично, за да си прави прическа и нокти, както и да си оформя веждите и миглите. За всичко това тя оставяше много пари в тези салони, а на сина ми му беше трудно да изкара тези пари.
Един ден се случи нещо, което наистина ни разтревожи и ни даде повод да се замислим. Отидох да посетя сина си и намерих там сватята, която, трябва да отбележа, ги посещаваше всеки ден, сякаш това беше нейният дом, а аз идвах само да проверя електромерите.
И така, сватята и снаха ѝ пиеха чай с руло, поканиха ме на масата и тогава майката на Надежда започна да ми се кара за това, че синът ми и Надежда живеят в тази къща от една година, а аз не съм пререгистрирал апартамента за тях.
Тя настояваше да пререгистрирам жилището за тях, за да може снаха ѝ най-сетне да се почувства като пълноправен собственик на къщата. “Дадох ви такава снаха, идеална жена за сина ви, а вие как да ми се отплатите?” Сватята се усмихна лукаво. “Сега се страхувам, че могат да привлекат сина ми на своя страна…
