Веднъж пътувах с влак и в същото купе с мен пътуваше възрастна баба, която приличаше на типичната мила старица от детските анимационни филмчета. Изведнъж кондукторът влезе, за да провери билетите ни. Баба ми извади билета си и каза: “Сине, можеш ли да ми помогнеш да оправя леглото, моля?”
Тя протегна ръце: “Ръцете ми толкова много треперят, че съм съвсем слаба…- Аз съм кондуктор, а не слуга!” – отвърна човекът с груб тон. Не издържах и вметнах:
– Всъщност в задълженията ви влиза да помагате на пътниците, така че, моля ви, млади човече, помогнете на баба си с леглото, в противен случай ще го направя вместо вас и тогава ще загубите работата си с едно повикване. Кондукторът заплаши, че ще ни откаже, но ние не се отказахме.
Помогнах на баба си, стигнахме благополучно до местоназначението си и веднага след като пристигнахме, започнах да се занимавам с този човек. Докато той ни крещеше колко сме досадни и какво може да направи, за да ни нарани, аз записвах думите му на диктофон.
Жалбата ми не остана незабелязана и скоро получих уведомление, че този служител е отстранен от работа. Смятам, че постъпих правилно, и съвестта ми, ако се чудите, не ме измъчва, защото този човек се е държал ужасно с една беззащитна старица.
