Дълго време със съпругата ми живеехме в апартамент под наем. Не искахме да купуваме апартамент онлайн, защото беше по-скъп и щеше да ни отнеме много време да го изплатим. През деня работех на строителен обект, а вечер работех на непълно работно време в близкия магазин.
Съпругата ми също беше вкъщи с детето, правеше поръчкови бижута от мъниста, шиеше и бродираше. Тя се грижеше и за къщата и дъщерята. Живеехме скромно и не си позволявахме нищо допълнително. И след осем години най-накрая спестихме необходимата сума и си купихме четиристаен апартамент.
Направихме бавни стъпки към заветната си мечта. Ремонтирахме апартамента си и се нанесохме в него.Най-накрая можех да спя спокойно през нощта. Наскоро братът на съпругата ми и семейството му ни дойдоха на гости. Те винаги са живели в бедност, в едностаен апартамент, и имат четири деца.
Даваме им всички малки след дъщеря ни, миналата година помогнахме на сина им да тръгне на училище и често им помагаме с храна и пари. След като остана при нас няколко дни, той каза, че не бива да се местим в едностайния им апартамент, защото имаме едно дете.
Трябва да им дадем нашия четиристаен апартамент. Те имат голямо семейство, а ние – малко. Отначало си помислих, че губи самообладание, но не, беше сериозен. Отначало не исках да ги обидя, говорех спокойно, обяснявах им, че това е нашият апартамент, колко трудно сме спестили за него.
В резултат на това беше културно невъзможно да им обясня всичко това. След няколко опита просто посочих вратата. Те ме ругаеха и наричаха с имена, а аз почти ги избутах през вратата. Оставиха ни ядосани, а горките деца не можеха да разберат защо всички крещят и се карат.
Затова ги изгонихме от къщата си. Със съпругата ми решихме, че повече няма да общуваме с такива неадекватни роднини. Вместо да ни поздравят и да се зарадват за нас, те организираха пазар в дома ни. Купихме апартамента си с честно изкарани пари, като спестявахме от всичко, така че не дължим на никого нищо.
