Дъщеря ми е във втори клас, който се състои от 20 ученици. Семействата са различни по отношение на финансовото си състояние, но има едно семейство, което е много бедно. Момчето се казва Степан, много е хубаво, а майка му също е прекрасна.
Живеели са доста добре, но един ден главата на семейството решава, че му е омръзнал семейният живот, и просто си тръгва. Жената съобщила за него в полицията, но мъжът знаел някои хитрости: в крайна сметка платил една нищожна сума.
Момчето винаги идва на училище чисто, но се вижда, че дрехите му са много стари. Не ходи на физическо възпитание, защото няма други обувки освен ботушите си. Един ден дъщеря ми се прибра от училище и каза, че е много гладна.
– Как? Вие обядвате след четвъртия час. – Днес не ядох нищо. – Защо? Не беше ли вкусно? – Ами… – Обяснете. -Мама. Ами знаеш, че не можехме да платим на Степан да обядва също. Той винаги ядеше след нас, а днес, когато влезе късно в трапезарията, всички вече бяха свършили и беше останала само моята порция. Затова му дадох всичко. Дори се разплаках.
Бях щастлива, че съм възпитала детето си правилно. След известно време класният ръководител организира среща. Една от майките, най-нахалната жена в родителския комитет, каза, че Степан седи до децата им и винаги ги моли за храна. Въпреки че говорих с дъщеря си и тя ми каза, че Степан никога не иска нищо.
Една от нашите майки, Оксана, чието дете се ползва с привилегии в трапезарията, видя колко много страда майката на Степа и каза всичко: “Сериозно ли? Ние седим тук и обсъждаме дали е правилно да пуснем Стьопа в трапезарията, или не? Само се погледнете!
Кои искате да бъдат децата ви, като израснат? След това тя отвори портфейла си и сложи на масата няколко банкноти, като каза, че са за обядите на Степан. Майката на Степан възрази, но верижната реакция беше неудържима.
Само че първата жена отказала да се отбие, въпреки че съпругът ѝ бил голям бизнесмен. Събрахме достатъчно пари за обядите на Степан за няколко учебни години напред. Един ден дъщеря ми се върна от училище и щастливо ми каза: – “Мамо, вярваш ли? Степан вече обядва с нас! Той е толкова щастлив.
