С Павло се срещахме от четири години. След толкова дълга връзка чаках той да ми предложи, но така и не го направи, дори когато забременях. Но Павло каза, че със сигурност ще имам деца. Имахме близнаци. Месец след раждането на бебетата Паша веднъж отиде до магазина и като в лоша шега така и не се върна.
Опитах се да му се обадя, но той не вдигаше телефона. Четири дни по-късно той просто написа съобщение. То гласеше приблизително следното:”Даша, аз съм в депресия. Отидох в къщата на родителите ми, имам нужда да бъда сама.” Той ме остави сама с две бебета, защото страдаше от депресия!
Между другото, не го интересуваше, че не работя и нямам пари. Знаеше отлично, че нямам кого да помоля за помощ. Единственият ми родител е майка ми, но тя едва преживява с пенсията си. Не знам какво щеше да стане с нас, ако Наташа не се беше появила в живота ни.
Тя е наша съседка от долния етаж. Тя разбра за моето положение и реши да ми подаде ръка. Първо ме нае в салона си като чистачка срещу добра заплата. Докато аз бях на работа, моята приятелка се грижеше за децата. Много съм ѝ благодарна за помощта.
След това Наташа организира за мен безплатни курсове по маникюр. Научих занаята и започнах да печеля добри пари. С течение на времето си стъпихме на краката. Сама се грижа за две деца. Паша така и не се свърза с нас, след като замина и ни уведоми. Неотдавна научих от нови приятели, че Павел се е оженил. Не мисля, че той някога ме е обичал.
