Родителите ми се ожениха доста рано, по онова време бяха едва на 18 години. Те също така ме родиха доста рано, на 20-годишна възраст. Когато пораснах малко и тръгнах на детска градина, родителите ми се посветиха на кариерата си, опитваха се да печелят колкото се може повече пари, за да осигурят на семейството комфортно съществуване.
За мен се грижеше предимно баба ми. Когато навърших 17 години, родителите ми решиха, че родителството не им е харесало, затова решиха да имат още едно дете. Тогава се появи брат ми. Разликата във възрастта ни е 17 години. За съжаление бабата на любимия ми вече не е жива.
Родителите ми се грижеха за по-малкия ми брат в продължение на три месеца, а след това се умориха от него.Майка ми беше уморена и предпочете да се върне на работа. И така се случи, че на 17-годишна възраст някак си станах майка на бебе. Не е лесно, защото все още съм в училище.
Докато съм на училище, с детето седи бавачка, а когато аз дойда, тя си тръгва. Родителите ми направиха това, за да спестят пари. Обичам брат си, но поради настоящата ситуация нямам собствен живот. Приятелките ми излизат, ходят по кафенета, а аз седя с детето си, сякаш то е мое.
Разбира се, неведнъж съм изразявала недоволството си пред родителите си, но на тях не им пука. Играели са си с играчка и сега им е писнало. Чувствам се раздразнен и ядосан от ситуацията и не знам какво да правя. Всъщност отначало мислех да отида в университета и да живея в общежитие, но ми е много жал за брат ми, тогава той просто ще бъде хвърлен на някоя бавачка.
А на една чужда жена няма да даде любов. В това отношение имах малко късмет, защото ме отгледа баба ми, която много ме обичаше. Не знам какво да правя, отказвам се. Струва ми се, че ситуацията е твърде трудна за мен на тази възраст.
