Съпругът ми и аз сме на петдесет и пет години. Отгледахме децата си и те се преместиха по целия свят. Дъщеря ми е във Франция, а синът ми също е там. Решихме да живеем, колкото ни душа иска. Със съпруга ми все още работим, а преди шест месеца си купихме вила в едно градско село.
Отдавна мечтаехме да имаме собствена вила. Първоначално се установихме там за известно време, но не можахме да останем там цяло лято, трябваше да се върнем в града, защото съпругът ми се разболя и трябваше да остане известно време в болница.
Дойдохме във вилата едва през следващото лято. Този път щяхме да направим градината. Във вилата ни очакваше изненада. Някой беше засадил половината от нашия парцел с най-различни полезни градински култури. Не знаехме как да се отнасяме към това.
Тогава дойде един съсед и ни обясни всичко: “Вие сте градски хора, не знаете нищо за градините. Освен това сте имали неизползвана земя, така че по-добре ще е. Но не ми пипайте зеленчуците. Отглеждал съм ги цяла година. Съпругът ми и аз се спогледахме изненадано.
Бяхме ужасени от нейното своеволие и наглост. Тя просто експлоатираше чужда собственост. Казах ѝ доста грубо: “Тази година няма да я пипаме, но ако това се повтори, не ви обещавам изобщо нищо! Не сме купили земята, за да я ползвате вие. Жената подсмръкна, нарече ни “алчни” и си тръгна.
